От малка много обичам песента „Биляна платно белеше“. Като дете, когато слушах за Охридското езеро, не знаех точно как да си го представя и в съзнанието ми то беше по-скоро някаква поетична измислица, отколкото реално съществуващо езеро. Още тогава обаче знаех, че искам да го видя, да видя къде се е случила тази история, разказвана в една от любимите ми песни.

Още преди да отида за първи път в Охрид и най-после да зърна на живо езерото, знаех вече някои много интересни факти за него. Като например това, че е най-старото в Европа (поне много учени твърдят така), че е едно от най-дълбоките на стария континент и че е обявено от ЮНЕСКО за част от световното културно и природно наследство. Не бях подготвена обаче колко внушително изглежда всъщност то, когато застанеш за първи път пред него. Помня, че първата ми мисъл, когато водите му се разпростряха пред погледа ми, беше: „Това не е езеро, това е море!“

Заприлича ми повече на Черно море, отколкото на което и да е друго езеро, което бях виждала до този момент. Затова вероятно допринесе и фактът, че времето беше доста мрачно, когато го видях за първи път, духаше и вятър, така че тъмните водни талази образуваха вълни, които се разплискваха и шумяха. Останах покорена от това огромно водно пространство, което е вдъхновило толкова много митове, легенди, песни и истории!

В следващите дни имах възможността да видя различните лица на Охридското езеро. Когато слънцето огрее небосклона, водите му стават примамливо сини, а ако си на корабче или лодка навътре в езерото, изгледът към Охрид е вълшебен. Като стана дума за плавателните средства, бях удивена колко много и различни има във водите на езерото – от малки рибарски лодчици през модерни моторници и яхти до големи кораби, на чиито палуби десетки туристи се наслаждават на гледките наоколо. В по-тихите заливчета и закътани плажчета на Охридското езеро то разкрива още от своите различни лица – на места почти можеш да се почувстваш като на тропически остров…

А на други – все едно си някъде в планината и се наслаждаваш на някое мъничко, чисто и скрито от погледите на хората езерце, обградено от прекрасна зеленина.

От това първо мое посещение започна моята любовна история с Охридското езеро. Оттогава съм ходила няколко пъти и всеки път то не пропуска да ме изненада с нещо ново, което не съм виждала до този момент, с непознат нюанс на водите, с пропуснато заливче, с растение по бреговете, което не е било разцъфнало предишния път… Не ми е задължително дори да влизам в него с лодка, достатъчно ми е да го наблюдавам и да му се радвам. От сърце препоръчвам на всички, които досега не са ходили до Охридското езеро, да отидат! Охрид е един много чаровен и симпатичен град, а езерото…. то е вълшебно! 🙂