На 27 април 1970 година умира талантливият български военноначалник, дипломат, военен историк и политик, генерал-майор Никола Недев
ЕДИН ЖИВОТ В СЛУЖБА НА ОТЕЧЕСТВОТО
доц.д-р Петър Ненков
Никола Недев е роден е на 7/20 юли 1886 г. в Търново. През 1907 г. завършва Военното училище. Назначен е за взводен командир на 5-ти артилерийски полк в Шумен. През1911 г. сключва брак с Цветанка Грозданова. Двамата заминават за Брюксел, където той следва в Генералщабната академия, а тя в музикалната академия .
По време на Балканската война 1912-1913 г. служи в артилерията при обсадата на Одрин от 2-ра армия. На 1 август 1914 г. цар Фердинанд подписва Указ за създаването на Военноисторическа комисия към Щаба на войската. Пред пролетта на 1915 г. капитан Недев е назначен за подпредседател на тази комисия.
Воюва в Първата световна война 1915-1918 г., като командир на батарея при щурма и овладяването на Тутраканската крепост. В края на 1917 г. Недев е назначен за началник на оперативната секция в 9-та пехотна плевенска дивизия, с командир, генерал-майор Владимир Вазов и взема участие в Дойранската епопея.
След войната служи в Софийския крепостен батальон, Софийския арсенал, в Бреговата охрана и в 9-та пехотна дивизия. През 1925 г. е назначен за началник на секция в Щаба на армията, през 1927 г. за началник на щаба на 1-ва пехотна дивизия, през 1930 г. за командир на юнкерска дружина във Военното училище.
В периода 1931-1932 г. е военен аташе в Рим, Атина и Анкара. Като аташе в Анкара Никола Недев научава, че турското правителство е решило да се освободи от османските съдебни архиви с изтекла давност, като ги продаде на търг. С помощта на българския консул в Цариград Панчо Добрев, тези архиви са изкупени от българското правителство и доставени с два вагона в България. В тях има много ценни исторически документи, свързани със съдбата на българския народ по време на османското робство, включително и съдебното дело на Васил Левски.
В края на 1935 г. генерал Недев е назначен за командващ на плевенския гарнизон – 4-та армия. Тук в края на 1936 г. е уволнен и преминава в запаса. Назначен е за председател на Военноисторическата комисия, която длъжност заема до 1938 година . След това запасният генерал Недев става председател и на Колоездачния съюз.
Генерал Недев е талантлив военен историк. През 1921 г. издава книгата „Дойранската епопея 1915 – 1918 г.“ През 1927 г. излиза книгата, в превод на френски и предизвиква широк отзвук в Европа.За нея има над 50 публикации в печата на Берлин, Будапеща, Рим, Париж, Виена, Лондон, Брюксел. Екземпляри от книгата се пазят в библиотеките на Конгреса на САЩ, на университетите „Йеил“, „Станфорд“ и „Мичиган“.
През 1927 г. Никола Недев издава втората си книга „България в Световната война 1915–1918г. – бегъл исторически преглед”.
През 1928 г. Никола Недев публикува книгата „Освобождението на София“.
В четвъртата си книга „Освободителни войни 1877 – 1878, 1885, 1912 – 1913, 1915 – 1918“ издадена през 1929 г., Никола Недев прави точен и задълбочен преглед на войните на Третата Българска държава.
От 14 ноември 1938 г. до 15 февруари 1940 г. е министър на вътрешните работи и народното здраве в третото и четвъртото правителство на министър-председателя Георги Кьосеиванов.
След 9 септември 1944 година Никола Недев е преследван от ОФ власт. През 1951 година е изпратен в лагера Белене, където остава до 1954 година. Умира на 27 април 1970 година.
