БЕЛЕЖИТИ БЪЛГАРСКИ ИНДУСТРИАЛЦИ
Иван Грозев-виден възрожденец, индустриалец, кмет на София и първи председател на Българската търговско-промишлена палата
доц. д-р Петър Ненков
Мнозина българи свързват Карлово единствено, като родно място на Апостола на Свободата Васил Левски и с маслодайната роза. А това е много опростена представа за един от центровете на българското Възраждане .
Градът дава на България цяла плеяда от блестящи творци, революционери, народни будители, пълководци, дарители и общественици, без чието присъствие, историята на нашето Отечество би била равна и скучна, като пясъчна пустиня
Всред тях с особена сила блести името на видния възрожденец, индустриалец, кмет на София след Освобождението и първи председател на Българската търговско-промишлена палата Иван Грозев.
Той е роден в Карлово през 1847 година. Първоначално учи в родния си град, при учителите Ботьо Петков и Димитър Попов. В периода 1860-1863 година завършва Висшето търговско училище във Виена. Работи, като писар в търговската кантора на Иван Д. Гешов в Пловдив.
Участва във Втората българска Легия в Белград през 1867 г. След нейното разтуряне от сръбското правителство, през 1868 г. заминава за Румъния и постъпва на работа, като надзирател в Галац.
Започва работа в железницата на немско-еврейския индустриалец и филантроп, барон Мориц фон Хирш. Участва в изграждането на ж.п.линиите: Цариград – Белово през 1870, Търново-Ямбол през 1874 г., Свищов – Плевен през 1877 г. и на Цариград – София-Вакарел през 1878 г.
Иван Грозев е съратник, на своя съгражданин Васил Левски в дейността му по изграждане на Вътрешната революционна организация.
През 1875 г. се жени за Елена Пиронкова от Карлово. Младото семейство е принудено да се мести от град на град, в зависимост от работата на Иван Грозев.
През 1876 г. Иван Грозев открива първата вълнено-текстилна фабрика в Карлово, като внася модерни тъкачни машини от чужбина. Фабриката е разрушена от турците по време на Страшното в Руско-турската Освободителна война 1877-1878 г.
Веднага след Освобождението Иван Грозев започва работа в държавната администрация, като е избран председател на Пловдивския окръжен съвет.
В продължение на четири години през периода 1879-1883 г. е кмет на Карлово.
През 1884 г. решава да се захване с предприемачество с широк спектър от дейности. През същата година наема държавната каменовъглена мина край село Мошино, днес квартал на Перник и я експлоатира до 1892 г.
През 1885 г. основава Българско строително дружество „Ив. Грозев и съдружие“, което изпълнява редица държавни поръчки през следващите години. Дружеството завършва през 1888 г. железопътна линия Цариброд – София – Вакарел, свързваща столицата на България с Централна Европа и Цариград.
Иван Грозев е кмет на София от 18 август 1894 – до 6 юни 1895г. Макар да пребивава кратко време на този пост, той дава своя принос за превръщането на столицата в град с европейски облик. През неговия мандат се изгражда паметникът на Васил Левски, работилницата – депо за ремонт на локомотиви и вагони, църквата „Св. Илия“ в Княжево и други важни обекти в София.
През 1895 г. е избран за депутат в XIII -то Обикновено Народно събрание. През периода 1904-1908 г. става учредител и първи председател на Софийската търговско-индустриална камара. След 1906 г.се намесва и в банковия бизнес, като акционер и член на управителния съвет на Износно-вносна банка. Избран е за председател на Осигурително дружество „Балкан“. Участва в изграждането на пристанище Варна.Умира в София на 18 февруари 1916 г. на 69 годишна възраст.
На снимката: Иван Грозев като кмет на София.
