27.04.1866 г. – ражда се един ДОСТОЕН БЪЛГАРИН – Пенчо Славейков.
С работата и творчеството си синът на Петко Славейков сам става виден български общественик и поет.
Животът му е белязан с не едно изпитание.
Едва дванадесетгодишен е свидетел на опожаряването на град Стара Загора и тази трагедия остава завинаги в съзнанието му.
През януари 1884 г. заспива на лед по р. Марица. Разболява се тежко и след дългото лечение в страната и чужбина остава за цял живот осакатен, движи се и говори трудно и пише с усилия.
Въпреки трудностите, Славейков работи усилено и контактува с бележити личности в България и чужбина. Става близък помощник на д-р Кръстьо Кръстев и е в центъра на известния литературен кръг „Мисъл“.
Влюбва се поетесата Мара Белчева, вдовица на Христо Белчев, български министър, убит в атентат насочен срещу Стефан Стамболов. С нея той свързва живота си през 1903 г., срещу което са лично княз Фердинанд и дворцовите среди. Това не ги спира и те заедно превеждат „Тъй рече Заратустра“ от Ницше и дълго работят съвместно върху неговата поема „Кървава песен“.
Пенчо Славейков има и друг обществен принос. От 1901 до 1909 е поддиректор, а от 1909 до 1911 г. директор на Народната библиотека.
Едновременно с това, от 1908 до 1909 г. е директор на Народния театър. За краткия си престой там Славейков се проявява като енергичен и талантлив ръководител и режисьор. По негова инициатива в септември 1908 г. театърът прави забележително турне из Македония, в Битоля, Прилеп и други селища. То се превръща в паметна културна и обществена БЪЛГАРСКА манифестация. Пази независимостта на театъра от некомпетентност и вмешателства. Влиза в конфликт дори с министъра на просвещението Никола Мушанов и сам напуска.
Брани БЪЛГАРЩИНАТА и от външни вмешателства и влияние. Самият той е демократ привърженик на идеята за славянско единение на културна основа и „братско съгласие“. Но не му пречи да види, че това е благодатна почва за провеждане на политиката на Русия, която е ПРОТИВ БЪЛГАРСКИТЕ ИНТЕРЕСИ. Осъзнава, че съзнателно стимулираната и насаждана русофилия в страната ни е в основата на вредите, които са планирани и използвани от властите в Русия срещу българите. Затова Славейков остро протестира в свое отворено писмо до делегатите на Славянския събор в 1910 г. и в своя реч на публично събрание.
Това не му се прощава. Един от видните русофили Стефан Бобчев става министър на просвещението и на 10 юли 1911 г. го уволнява от поста директор на Народната библиотека.
Кой назначава на негово място?
Брат си… А Славейков е преназначен за уредник на училищния музей при Министерството на народното просвещение. Целта е двояка. Да уреди брат си и да измъчва и унижава достойния българин. Музеят е на по-горен етаж. Тялото на Славейков не може да катери трудните стълби. Духът му не може да се примири с триумфа на овластената посредственост.
Не приема новата длъжност и заминава ЗАВИНАГИ в чужбина.
Ранената душа на Славейков и осакатеното му тяло издържат в Италия едва до 10 юни 1912 г., когато само на 46 години той отива навеки в по-добрия свят.
Преждевременната му смърт обезсмисля предложението да бъде удостоен с Нобелова награда. То е направено от шведския академик Алфред Йенсен, който е преводач на неговата „Кървава песен“ и други творби. Така молбата остава неразгледана от Нобеловия комитет…
/ изобр. – 1. Пенчо Славейков. 2. Славейков в известния кръг „Мисъл“ , заедно с Кр. Кръстев, П. Яворов и П. Тодоров. 3. Паметникът на поета с Мара Белчева. 4. Гробът на достойния българин в Софийски гробища/
