Как се прави зелено торене, мулчиране и компост срещу болести в градината (ВИДЕО)
срещу разпространението на болести и вредители, което се достига с отглеждане на определени видове култури.
За целта могат да се използват бобови, зелеви, маслодайни, летни и зимни житни култури или смесите им. На растенията се позволява да израстат, да се развие кореновата система и да се образува листна зелена маса. След това се окосяват и напълно се заорават в почвата. Окосената трева се използва или за органичен тор, или за мулчиране. Кореновата система и надземната маса се разлагат в почвата и я обогатяват с органични вещества. Различните култури въздействат на свойствата на почвата различно. Бобовите са богат източник на азот. На житните подобри водещата роля в подобрява на водния и въздушен режим на почвата. Те подобряват структурата на тежките почви, разбивайки ги на дребни бучки и увеличават водозадържащата способност на леките почви, насищайки ги с органични вещества.
Растенията от семейство Зелеви – рапица, синап, отглеждани като сидерати, не само повишават плодородието на почвата, но и служат като профилактично средство срещу разпространението на болести и неприятели. Остатъците от техните стъбла и корени в значителна степен задържат развитието и натрупването на гъбни инфекции в почвата, което е много важно например за отглеждането на картофите. Добре е да се придържаме към определени правила за зелено торене
– Почвата за отглеждане на растения-сидерати трябва да бъде много добре разрохквана, за да може да се извърши равномерен и плитък посев на семената.
– Не трябва да се използват за зелено торене растения от същия вид или семейство като основната култура, която ще се отглежда на същото място.
– за зелено торене се препоръчва да се заделят в началото на цъфтеж растения, до като не са образували бедни на азот и богати на въглерод твърди стъбла, които се разлагат много бавно.
– За да могат растенията добре да се разлагат, дълбочината на заораването им не трябва да превишава 10 см на тежки почви и 15см – на леки.
– Засяването на основната култура трябва да се извършва не по-рано от две-три седмици след заораването на сидератите, за да могат почвените микроорганизми да преработят съдържащите се в растителните остатъци полезни вещества.
– Видът на културите за зелено торене трябва да се подбира, като се отчита и скоростта на натрупване на биомаса. Зеленото торене е по-ефективно при добър растеж и развитие на достатъчно количество биомаса.
– Прекалено голямото количество зелена маса обаче може да не успее да се разложи в почвата, затова излишъкът от прясно отрязани растения е по-добре да се отдели и да се използва за компост.
Избор на растения за зелено торене
Синапът, рапицата или маслодйната ряпа за зелено торене се засяват рано на пролет и се заорават в почвата до засяването на основната култура или се оставят да растат в междуредието. Може да се отдели в градина не голям участък и на него да се отглеждат сидерати в продължение на целия вегетационен период.
Сменяйки месторазположението му всяка година можете да повишите плодородието на почвата в цялата ви градина. Особено актуален е този метод за малко плодородните и наскоро усвоени участъци. На практика най-разпространено е есенното засяване за зелено торене на лупина, смеси от бобови треви, пролетна и зимна рапица, маслодайна ряпа. Обикновено се заорават много късно през есента или се оставят през зимата, атрофиралите растения се заорават през пролетта. Обикновено продължителността на действието на зеленото торене е около 5 години. Но най-голям е ефектът му през втората година. Не забравяйте и за това, че ефективността на зеленото торене като метод на биологичното земеделие значително се повишава с грамотното използване на други видове торене.