Българските следи в Трансилвания
Първата българска империя владее Трансилвания повече от 100 години.От времето на Крум до появата на маджарите тази провинция е важна икономическа база за българската държава. В Седмоградско/Трансилвания са жизнено-важните солни мини, които носят огромни доходи за българските владетели. Според историческите извори, в края на 9-ти век херцог Арнулф от Каринтия изпраща писмо до българския владетел Владимир (Расате), в което предлага възобновяване на мирните отношения , като поискал – във връзка с конфликта си с Моравия – да не се позволява на моравците да закупуват сол от българските солни мини в Трансилвания.
Кога България губи земите отвъд Карпатите
„„Впрочем земята,която лежи между Тиса и Дунав отново завладя за себе си великият кан, вожд на България, дядо на вожда Салан чак до границите на рутените /русите/ и поляците и направи така, че там да живеят славяни и българи.“ “Унгарски Аноним“/. Според „Унгарския Аноним“ при маджарската поява в българските земи северно от Карпатите тези български провинции са управлявани от трима български управители. Първият от тях – Салан, произхождал от българската управляваща династия. Той вероятно бил внук или по-скоро правнук на хан Крум, тоест брат или братовчед на Борис Първи и чичо на управляващия тогава българската държава владетел Симеон. Той владеел областта между Тиса и Средния Дунав с центрове крепостите Олпар /днешен Тисаалпар/ и Тетел. Вторият български управител – Менуморут, владеел областта на север от река Марош, на изток от река Тиса и на юг от река Самош, с център крепостта Бихор /днешна Бихария в Румъния/. Третият български управител – Глад, владеел областта областта южно от него до днешна Оршова, като неговите земи вероятно пострадали по-малко от маджарското нашествие и били окончателно присъединени към унгарската корона при наследника му Охтум в началото на 11-ти век.“ / „България и номадите до началото на 11-ти век“, Христо Димитров/
Спорен е въпросът докога България владее Трансилвания и областите на север от Карпатите. Според някои историци териториалните загуби започнали още при цар Симеон, който макар да успява да нанесе поражения на страховитите маджари и да ги отблъсне от вътрешната българска област около Преслав, не е в състояние да им нанесе съкрушителен удар. С помощта на печенегите българите атакуват поселенията на маджарите между реките Днепър и Южен Буг и ги подлагат на опустошение, докато маджарите са на поход срещу Киев. Изтреблението на маджарските селища около Днепър принуждава „угрите“ /унгарците/ да търсят нова родина отвъд Карпатите и я намират в Панония. Установявайки се там, те започват войни с българските управители отвъд Карпатите. Не е ясно колко време продължват тези военни кампании: според някои историци България губи Източна Панония и Северна Трансилвания още по времето на Симеон, други датират тези териториални загуби при наследника му цар Петър, но е факт, че последните български владения в Трансилвания са завладени от унгарците в началото на 11-ти век, когато Самуилова България е сразена от Византия. Предполага се, че след падането на Видин, България губи териториална връзка с владенията си на север от Дунав и Караптите и те постепенно са завладени от маджарите.
Митническата граница при Иван-Александър
През времето на Второто българско царство /империя/ отвъддунавските земи – Влашко и Молдова – са или част от българската държава, или са силно зависими от нея. До появата на монголите северната граница на българската империя достига до карпатските проходи. От началото на 14-ти век военни контигенти от Влашко и Молдова редовно служат под знамената на българския търновски император. Такива участват и в злощастната за България битка при Велбъжд през 1331 г. Малко известен факт е, че по времето на Иван-Александър митническата граница на българската империя минава по билото на Карпатите, недалеч от днешния град Брашов. При сина му Иван-Шишман – българската доминация отвъд Дунав продължава почти до покоряването на Търновска България от османските турци. Една от последните победоносни за българската империя войни е срещу влашкия владетел Дан Първи, който е сразен и убит в сражение от Иван-Шишман през 80-те години на 14-ти век. На негово място Иван-Шишман поставя своето протеже Мирчо.
Българи от Търново се преселват в Брашов в края на 14-ти век
В средновековния Брашов е имало български квартал (на унгарски „булгарсег“ означава „български ъгъл“ ”). В него се заселват предимно занаятчии и зидари от Търново. В края на 14-ти век българската общност в Брашов е многобройна и се състои от бежанци, избягали на няколко вълни от османското нашествие на юг от Дунав. Местното влашко население нарича българите „шкеи“. По онова време в маджарско-германския Брашов власите са нямали право да търгуват в самия град, а само пред портите му. Българите били допуснати да се заселят в пределите на града и участват в изграждането на „Черната църква“. До средата на 19-ти век в района около Брашов има все още значително „шкейско малцинство“Според някои историци българският цар Фружин е погребан в Брашов; тук през 19-ти век Петър Берон издава прословутия „Рибен буквар“.
Трансилванските саксонци
Трансилванските саксонци са немскоезична общност, която се установява в географската област Трансилвания през 12-ти и 13-ти век. Те са поканени за първи път от унгарския крал Геза II (1141-1162). Неговата първоначална идея е била да укрепи рядко заселената югоизточната граница на кралството около карпатските проходи, които свързвали Маджарско с източните степи. Саксонците се специализират в рударството: заселват се на неголеми групи и изпълняват специфични операции при добива на рудата, обогатяването и преработването ѝ в метал и изработката на металните изделия. През целия 20-ти век трансилванските саксонци се изселват от Румъния в посока Германия. Последната голяма вълна е от 90-те години на 20-ти век. Днес в Трасилвания живият около 37 хиляди етнически германци.
Тевтонският орден
Тевтонският орден възниква през 1190 г по време на обсадата на Акра от сарацините. Първоначално, монашеско-рицарската организация се развива около охраната на болницата в Акра, в която се лекуват ранени при обсадата на града рицари от германския контингент. Числеността на тевноските рицари в Сирия и Палестина достига над 400 души. Те всяват ужас сред сарацините. Тевтонците обаче претърпяват няколко тежки поражения в светите земи и не успяват трайно да се закрепят там. През 1211 година тъстът на българския цар Иван-Асен Втори – маджарският крал Андрей II – кани тевтонците да се установят в Трансилвания, за да му помогнат във войната срещу нахлуващите от изток кумани. Тевтонците се заселват около карпатските проходи и за около 20 години развиват титанична строителна дейност: издигат десетки укрепени селища, църкви, цитадели, замъци и градове. Тевтонските рицари се оказват старховита сила, която отбълсква куманите и започва контра-настъпление срещу тях отвъд Карпатите. В походите си тевтонците достигат до Дунав и Прут. В началото на 30-те години на 13-ти век тевтонците са прогонени от унгарския крал, тъй като стават прекалено независими и правят опит да създадат собствена монашеска държава в Трансилвания. В следващите 200 години тевтонците се установяват на брега на Балтийско море.
Църквите-крепости
