СРЕДНОВЕКОВНИЯТ БЕРОЕ/Βερόης
Градът е наследник на античната Августа Траяна с важно значение за българо-византийските отношения. Крепостта е възстановена от императрица Ирина в 784 г. и е наречена Иринопол. Присъединена е към българската държава по време на военните кампании на българския владетел Крум през 812-813 г.
През Х в. отново е завладяна от ромеите в 970 г. и вероятно получава ранг в административната структура на империята. В Ескуриалския тактикон от 975 г. е съобщен стратег на Берое. В този исторически извор отсъства името на тема Македония с което се допуска, че името Берое е заменило това на Македония. Би могло да се приеме, че стратиотите от тема Македония са изтеглени напред (на север) и дислоцирани в Берое.
От Преслав са известни сфрагистични паметници от две групи печати съдържащи текст – Андроник стратег на Берое, засвидетелстван с общо шест моливдовула отпечатани чрез един и същ булотирион, и още два екземпляра от друг булотирион с текст – Андроник протоспатарий и стратег на Берое.
От сфрагистичната колекция на музея Дъмбъртън Оукс е известен отлично съхранен моливдовул, на друг, неизвестен до момента от писмени източници стратег на Берое – протоспатарий Йоан.
През третата четвърт на ХI в., когато на север от Хемус териториите се контролират от печенегите, стратегията Берое се преобразува в катепанат и става опорен пункт на империята. Материално свидетелство за това е един съхранен, но дълбоко корозирал моливдовул в колекцията на А. Зайбт от Виена. От текста научаваме за – Роман, магистър, вест и катепан на Берое.
Освен гражданската и военна власт в града, съвсем естествено е имало и църковна. Епископска катедра е съществувала още от началото на IV в. и скоро след това е повишена в ранг на архиепископия. Това е известно от епархийските списъци до IХ в., когато градът е завладян от българите и е включен в българската църковна структура. След възстановяването на византийската власт, религиозната организация се интегрира към имперската църковна йерархия. Тъй като името липсва сред епископиите на българската Охридска архиепископия се допуска, че е била подчинена на Константинополската патриаршия, пряко или чрез някоя от съседните митрополии. Въпреки че след горепосочените събития името Берое повече не се среща в епархийските списъци, днес разполагаме с три моливдовула от две групи печати (ХI-ХII в.) на едно и също лице участвало в църковната администрация на Берое. Това е Христофор проедър. Разликата при двете групи печати е в иконографския сюжет, където е представена Богородица с младенеца в ръце. Фигурата е представена в две пози, права, и върху трон. Печатите на Христофор се съхраняват в сфрагистичните колекции на музеите Дъмбъртън Оукс; НИМ – София, инв. № 31916; РИМ – Ямбол, инв. № 5467.
И. Йорданов, 2019, 42-44; 262-263; 352-353.
