ПАНАЙОТ ВОЛОВ – АПОСТОЛЪТ, КОЙТО ОСТАНА В СЯНКАТА НА ГЕОРГИ БЕНКОВСКИ
доц. д-р Петър Ненков
Панайот Волов е роден на 23 януари 1850 г. в Шумен, в занаятчийско семейство. Първоначално учи при даскал Герчо в училището на село Ченгел, където се премества за кратко семейството му. След това завършва Шуменското класно училище при Добри Войников. С финансовата подкрепа на богатия си сродник Маринчо Бенли продължава обучението си в Букурещ, Болград, Одеса и Николаев през периода 1869 – 1873 година.
Шест месеца преди да завърши Южнославянския пансион в Николаев, е принуден да се завърне в Шумен, поради заболяване. Назначен е за главен учител и директор на класното училище. Участва активно в дейността на местното читалище.
Панайот Волов придружава руския разузнавач, полковник Георгий Бобриков, който скицира укрепленията на Шумен и Преслав. Волов е избран за председател на Шуменския частен революционен комитет. През август 1874 г. участва в общото събрание на Българския революционен централен комитет в Букурещ. Той изгражда и възобновява революционните комитети в 14 шуменски села.
В началото на 1875 г. е арестуван от турската власт и е хвърлен в затвора, заради участието му в острия конфликт между местната младеж и европейските инженери, участващи в строителството на ж.п. линията Каспичан-Шумен-Ямбол. Застава начело на недоволните шуменци, които осуетяват сватбата на френски инженер и местна девойка След няколкомесечен престой в затвора е освободен и заминава за Румъния.
Панайот Волов участва в подготовката на Старозагорското въстание -1875г. Определен е за апостол в Ловешко и Троянско. След неуспеха на въстанието е един от учредителите на Гюргевския революционен комитет. Определен е за главен апостол на Четвърти Панагюрски революционен окръг с помощник Георги Бенковски. В резултат на организаторската им работа са създадени десетки частни революционни комитети. В организацията са включени много местни патриоти с голям принос в хода на въстанието.
След възникване на противоречия в ръководството на революционния окръг, проявява такт и в името на общото дело отстъпва водачеството на по-енергичния и решителен Георги Бенковски.
Панайот Волов е един от инициаторите за свикването на общо събрание на представители на тайните революционни комитети от Четвърти революционен Панагюрски окръг в местността Оборище, край Панагюрище.
При избухване на въстанието се намира в Панагюрище и заедно с Бенковски вдига населението на бунт. Формира чета, с която обикаля района на Копривщица, Карлово, Клисура и други населени места и оказва помощ на въстаниците.
След разгрома на въстанието се отправя към Румъния заедно с Георги Икономов и Стоян Ангелов. След предателство е ранен и при опит да преплува река Янтра край град Бяла, Русенско се удавя.
