На 25 април 1863г. в Букурещ умира Княз Никола (Николай) Стефанов Богориди (на гръцки: Νικόλαος Βογορίδης, на турски: Nikolaki Bey, на румънски: Nicolae Vogoride). Молдовски държавник от български произход, правнук на Софроний Врачански, син на Стефан Богориди, брат на Александър Богориди. От 10 юни 1858г. Княз Никола Богориди е известен покровител на българите в Южна Бесарабия, присъединена към Молдова по силата на Парижкия договор от 1856 година. Веднага след назначаването му за каймакам делегация на българските изселници го моли да ликвидира монопола върху ракията в техните колонии, което той прави, като заявява:
„Аз съм българин. Каквито молби имате, направете ги. Сега му е времето да бъдат удовлетворени.“
На 28 юни 1858г. по молба на друга делегация, начело с Панайот Греков (баща на Димитър Греков), Никола Богориди издава хрисовул (грамота), с който се учредява гимназията „Свети Свети Кирил и Методий“ в Болград, изиграла голяма роля в Българското възраждане и подготвила много от първите политически, просветни и културни дейци след Освобождението през 1878г.
По молба на приятеля си Георги Раковски, Богориди в 1857г. позволява създаването на българска община и печатница в Галац, а в същата година чрез Пантелаки Аврамов му съобщава, че османските власти го търсят и Раковски бяга в Русия. Раковски се опитва да привлече приятеля си към революционното дело като дори в писмо му предлага българския престол, пишейки му:
„Знайте добре, Ваше Сиятелство, че бъдещето на българите е много по-светло от бъдещето на молдавците. Възползвайте се от обстоятелствата! Божествената промисъл, която ви е издигнала на такова стъпало, на което се намирате, положително ви е предопределила и за нещо по-висше.“
На 25 октомври 1859г. княз Никола Богориди полага основния камък на новостроящата се българска църква в Цариград станала по-късно Желязната църква, върху имота, дарен от баща му Стефан Богориди. Богориди поддържа кореспонденция с Иван Чомаков, Димитър Гешов, Константин Славчевич – одринчанин, виден търговец в Цариград и радетел за българската църква и просвета, Константин Ранов от Самоков, съветник в сръбското дипломатическо агентство в Цариград.
В 1862г. докато Богориди е във Виена с него отново се свързва Раковски. Двамата си разменят писма и се срещат в малкото румънско пристанище Груя. Срещата е държана в пълна тайна, но според турски власти Раковски получава 5 000 лири помощ от Богориди за Първата българска легия. Турското правителство смята Богориди за глава на таен български комитет във Виена, който поддържа контакти с посолството на Русия и е във връзка с българските революционни комитети в Румъния и в Одеса.
Никола Богориди е роден в Яш в семейството на Стефан Богориди. Учи в Измит, където баща му е заточен, а по-късно във Великата школа в Цариград, където става приятел със съученика си Георги Раковски. В 1834 година заедно с брат си Александър придружава в Яш сестра си Смарагда и съпруга ѝ Михаил Стурдза, който е новоназначен за княз на Молдова. През 1837-1839г. Никола е драгоман в османското посолство в Париж. В 1838 година се среща в Париж с Гаврил Кръстевич. След връщането си в Молдова Никола се жени в 1846 година за Екатерина Конаки, дъщеря на молдовския болярин Константин Конаки и прибавя нейното име към своето и се подписва Конаки-Богориди. Баща е на Емануил Богориди.
При княз Теодор Балш между 18 декември 1856 и 7 март 1857 г. Никола Богориди е министър на финансите на Молдова, а след това до октомври 1858 година е княз (каймакам) на Молдова. За разлика от княза на Влашко Александру II Гика ултраконсервативният княз Никола Богориди следва проавстрийска и протурска политическа линия и работи против обединението на двете Дунавски княжества – Влашко и Молдова. Князът фалшифицира избирателните списъци за изборите на така наречените дивани ад хок, които трябва да се занимаят с въпроса с обединението на двете румънски държави. В Молдова изборите на 7 юли 1857 година минават в обстановка на терор и бойкот от страна на юнионистката партия. Юнионистите се добират до тайната кореспонденция на Богориди с австрийския двор, в която има убедителни доказателства за фалшификацията на изборите и след дипломатическата намеса на Франция, Русия, Прусия и Сардиния, които изтеглят посланиците си от Цариград, Високата порта е принудена да анулира изборите и да организира нови на 22 септември. Този път те се увенчават с убедителна победа на юнионистите.
Княз Никола Богориди е свален от молдовския престол през октомври 1858г. След свалянето му от престола Богориди живее в Цариград, Виена и Букурещ.
Умира в Букурещ през1863г.
