КОКАЛЯНСКИЯТ МАНАСТИР „Св. Архангел Михаил“ е създаден по волята на Цар Самуил
Така гласи една легенда по тези краища: Царят по време на лов убил сърна, но като видял разплаканите й очи, разчувствал се и наредил на това място да се изгради манастир…
Построен на труднодостъпно място в пазвите на Плана планина, заедно със средновековната крепост Урвич, Панчаревския манастир „Св. Николай-Летни“ и крепостната черква-манастир „Св. Илия“ образуват Урвишкия крепостен комплекс.
По време на османското робство манастирът е разрушаван няколко пъти, но българите-християни го възстановявали отново. Обителта е част от Софийската Мала Света гора и играе голяма роля за запазване на българското самосъзнание на хората по тези земи. Особено силен църковен и книжовен живот кипи тук през 16 в., когато е създаден „Урвишкият сборник“, който съдържа църковни беседи и четири похвални слова за архангелите Михаил и Гавраил, като най-ценно е сътвореното от Климент Охридски.
В Църковния историко-археологически музей в София се съхранява Кокалянското четвероевангелие, създадено през 1579 г. от свещеник Йоан от Кратово, Македония. Той е от много продуктивните автори и до наши дни са достигнали десетина негови преписи на църковни книги, украсени от неговата ръка. Богато орнаментираните ръкописи са характерни с изисканост на изпълнението и свежест на цветовете. В края на живота си Йоан Кратовски се мести в Крайова.
През 1858 г. йеромонах Хрисант възобновява манастира след последния му палеж. Сегашната централна манастирска църква е издигната през 1896 г. Храмът е изписан от Никола Образописов и негови ученици от Самоковската художествена школа. Иконите са подарени от жители на с. Железница. В манастира има два параклиса, жилищни и стопански сгради.
Камбанарията и масивната ограда са построени през 2000 г.
През 1969 г. обителта е обявена за паметник на културата.
Да се стигне до тази духовна светиня се изискват доста усилия. Изкачването по тясна планинска пътека започва от Дяволския мост над планинската река Ведена. Но не се колебайте!
