Живко Димитров Ангелушев (1897-1979) – лекар-оторинолог, хирург, учен . Роден е на 15 януари 1897 г. в Мъглиж, област Стара Загора, в семейство с произход от село Плевна в Егейската част на Македония.На млади години емигрира в САЩ. Още от малък показва голяма влечение към науката като цяло.Участва в Първата световна война и е ранен по време на боевете. Начело е със специалния отдел на VIII Търновска дивизия, чиято цел е да определи точната позиция на вражеските батерии според акустичните характеристики на изстреляните ракети.Този опит повлия на решението на Живко за неговото допълнително образование. Занимава се с изследвания за причините за загубата на слуха и става един от водещите експерти в тази област, издавайки повече професионални и научни документи.След края на Първата световна война Живко първо учи биология и физика в Софийския университет, а след това през 1920 г. учи медицина в Германия. През 1925 г завършва и става хирург в една от областите на Берлин – Неуккелн. Между 1926/1932 години е началник на отделението в болницата там. Той обаче не бил симпатичен на тогавашни управляващи с ′′ прогресивни ′′ комунистически идеи, а той се озова под лупата на националсоциалистите.След в пожара в Райхстага през 1933 г Живко е арестуван и тормозен от германската полиция. Поради липса на доказателства е освободен и преместен на работа в парижката болница. Повлиян от тежките си, лични преживявания с националсоциалистите , той написал книгата ′′ Расова лудост „.През 1937 г във времето на Испанската гражданска война, подава заявление за участие като доброволец от САЩ . Той става директор на болницата на испанското републиканско правителство и помага за създаването на военна болница в град Мурсия.След Испанската гражданска война се завръща в Париж, където продължава да се грижи за евакуираните ранени международни бойци, участници във войната в Испания.Преди началото на Втората световна война избягва блокажа на морските пътища и успява да се върне в САЩ. Написа книга за Испания, ′′ Ein Artz erlebt Spanien ′′ (Опит на лекар в Испания), издадена в Детройт през 1939 г.Като виден лекар и общественик активно помага на Националноосвободителната армия на Югославия (НОВЖ), .През февруари 1946 г. той е избран за президент на Инициативния съвет за строителството и екипажа на болницата в Скопие. Посещава Македония през 1957 г.След земетресението в Скопие на 1963 07 26. г., той запозна американската общественост с последствията от бедствието и участва в изпращането на помощи от САЩ.Той се установява в Ню Йорк и там специализира оториноларинология, заболявания на ушите, носа и гърлото. Той научно се интересува от въздействието на повишаване на шума и вибрациите поради урбанизацията и технологиите през 20 век, които застрашават човешкото здраве.Неговите изследвания в Копенхаген ще принудят управлението да намали децибелите в града. Той също така откри, че разбиването на звуковата стена на свръхзвукови самолет с нисък полет може да убие куче. Високите децибели причиняват необратими промени в клетъчната структура на слуховия канал. Засегната е и хипофизната жлеза, която има ви функции в нервната система на човека.Той представи този актуален въпрос на тогавашния генерален секретар на ООН и влиятелен президент на Комитета по външните работи на американския сенат – Уилям Фулбрайт. Резултатите от изследванията са взети под внимание и от НАСА.Член е на Нюйоркската академия на науките, на Световната звукова организация, на Американския институт по физика и Международен център за борба срещу шума и вибрациите. Автор е на научно-фантастичните книги ′′ Борба с глухотата ′′ и ′′ Вибрационна енергия и биохимия на слуховия нерв „.Той се радва на висок авторитет в САЩ. Колко е било доверието към него, си личи след смъртта на емигранта Антон Димитров от Гевгелия, който го е назначил за изпълнител на неговия завет.′′ Заветът каза да ги одобрим, т.е. заповед, на изпълнителите д-р. Живко Ангелушев, известен емигрант, който се ползваше с висок авторитет в САЩ и който беше един от организаторите и председател на Борда за изграждане на болница в Скопие и г-н. Борис Панов и че не са длъжни да дават някаква гаранция или друго покритие за пожертваното изпълнение на задълженията си, независимо дали е от щата Ню Йорк или друго, да плащат дълговете и разходите за погребение възможно най-скоро. Останалото му неподвижно, лично и смесено имущество, което е придобил и притежава или му се полага, или му се възлага със завет, включително и всеки неизвестен останал, той го дава, зарича се и го оставя като наследство на град Гевгелия , и ги инструктира да предадат това наследство на главния изпълнителен орган на град Гевгелия. Заветът казва, че наследството трябва да се използва само за образователни цели, като изграждане и подобряване на училища и библиотеки…“.Живко Ангелушев умира на 17 юли 1979 г. в Ню Йорк, САЩ.Брат му Борис Ангелушев е известен още като основател на дизайна на книги в България. Две години след смъртта му – през 1968 г Асоциацията на българските художници въвежда годишната награда ′′ Борис Ангелушев ′′ – за илюстрация и дизайн на корици, кръстени на неговото име.
