На 24 април 1941г. е родена Недялка Керанова. Българска народна певица, родена в с. Татарево, Хасковско на 24 април 1941г. Баща ѝ Тодор Керанов е известен за времето си цигулар. Като момиче, Недялка впечатлява със своята самобитна дарба, плътен, дълбок и овладян глас. Песните си учи от тях, от татаревските жени, от професионални музиканти като Рамадан Лолов. Едва на 13г. получава първото си отличие и заедно с Магда Пушкарова, Борис Карлов и други музиканти пътува из България, пее по сватби и тържества. През 1956г. е приета за солистка на фолклорния ансамбъл в Пловдив. Три години по-късно Филип Кутев я кани в Държавния ансамбъл в София, където Недялка работи 10г. През 1969г. Недялка Керанова напуска Държавния ансамбъл в София и се връща в Пловдив, където се чувства най-добре. Пее с почти всички инструментални групи в Тракия – Леновската, Конушенската и много други. Наричали са я “най-мъжката певица”, “българската Ела Фицджералд”, “доайенът на сватбарската песен”, “черната перла на Тракия”. Печели златни медали от музикални фестивали в Румъния, Австрия, Югославия, България. Умира на 22 юни 1996г. в Пловдив. Недялка се възхищава на жените, които пеят мъжки. Тя казва, че песента трябва да се изработи, тя зрее.Сред нейните думи са: „Един народен певец не може да се научи да пее, той се ражда певец.“
Сред най-популярните и песни са: Аз не съм дошъл, Калино, Мама е Радка годила, Мама на Георги думаше, Димитър мама думаше; Драгано моме; Караджа из гора вървеше; Като седиш, Кино, Кинче, Малъмка крави доеше; Марко Дафинка продума, Стано, бяла Стано; Стар свекър Янки думаше; Стоян на мама думаше, Хранила мама, гледала; Дена из пътя вървеше; Мама Радойчо гълчеше; Заради тебе, Гроздано; Станка на мама думаше; Караджа Дума Русанки.
