АНДОН БАЛТОВ – СИНЪТ НА БУНТОВНА КЛИСУРА
доц. д-р Петър Ненков
Клисура, която втора след Копривщица въстана през месец април 1876-та и първа изпита кръвожадността на турския ятаган, е дала на България цяла плеяда революционери и борци за свобода. Всред тях, с особена сила блести името на Андон Салчев Балтов.
Той е роден на 17 януари 1849 г. в занаятчийско семейство. Баща му Салчо Балтов мечтае неговият син да се отдаде на търговията и занаятите. Затова, когато младежът завършва класното училище в Клисура, баща му го изпраща в Пловдив, за да завърши епархийско училище. Но революционният кипеж, обхванал града на тепетата в края на 60-те и началото на 70 – те години на 19 век, не подминава и него.
Андон Балтов започва работа, като книговезец в печатницата на своя земляк, бележития възрожденски просветен деец и печатар Христо Груев Данов. Заедно със своя другар Григор Божков от Клисура, който също работи в печатницата на Христо Г. Данов, развиват активна революционна дейност .
При всяко идване на Дякона в Пловдив, той провеждал заседанията на местния революционен комитет в къщата на Андон Балтов. В дома му нощували и комитетските куриери – Никола Паралийски и Йовчо Кушев, които идвали да вземат тайната комитетска поща с депешите на Апостола до революционните дейци в Клисура. По този начин книжарницата на Христо Г. Данов и домът на Андон Балтов се превърнали в своебразен център на революционните дейци в Пловдив.
На едно от събиранията на местния революционен комитет , Андон Балтов положил клетва пред Левски и се включил в тайното съзаклятие. От този ден нататък той станал един от най-верните хора на Дякона в Пловдивска област и се ползвал с неговото абсолютно доверие. Затова не е случаен фактът, че именно Андон Балтов, се опитал да организира засада на турските заптиета, които трябвало да конвоират Левски от София до Цариград. По негова преценка съдебният процес трябвало да се проведе в османската столица, тъй като щял да бъде съден най-опасния престъпник на империята.
В своите спомени Стоян Заимов пише: “Андон Балтов организира и председателства едно съзаклятие от 15 души-съмишленици в Световраческото училище в Пловдив, което замисля освобождаването на Апостола. Те решават в пловдивските села Катуница и Папазли да устроят засада на турския конвой, като началник и устроител на засадата бил Андон Балтов. Ала, уви! Високата порта решава да съди Левски и неговите другари не в Цариград, а в София и по този начин се проваля замисъла на Балтов и неговите съмишленици.
След смъртта на Левски и разгрома на Вътрешната революционна организация през 1873г. , Андон Балтов минава в нелегалност . Когато през 1875г. започва подготовка за Старозагорското въстание, Андон Балтов се включва в нея. Въстанието е потушено още в зародиш, поради извършените от турската власт арести на революционните дейци в Стара Загора.
През зимата на 1876 година в Гюргево няколко млади революционери начело със Стамболов, Волов, Обретенов, Заимов, Бенковски и други създават комитет, който си поставя за задача да вдигне народа през пролетта на 1876-та на въоръжено въстание срещу турския феодално-деспотичен гнет.
Когато в града на тепетата пристигат Бенковски и Волов , за да потегнат разбития след смъртта на Дякона, местен революционен комитет, те най-напред потърсват Андон Балтов. Той приема присърце задачата, която му поставят двамата водачи на въстанието в 4-ти революционен окръг и се включва с голям ентусиазъм в подготовката на предстоящото въстание .
Заедно с Никола Караджов са избрани единодушно от революционния комитет на Клисура, за депутати на събранието на Оборище. На 16 април 1876 г. във вековната букова гора на Оборище той декларира пред Бенковски и останалите делегати, че клисурци по-скоро ще умрат до един, отколкото ще нарушат своята революционна клетва .
Преждевременното избухване на въстанието, поради предателството на Ненко Терзийски от село Балдьово, заварва Андон Балтов в Цариград, където е изпратен от Бенковски заедно с Иван Джуджев от Панагюрище, за да закупят оръжие за комитетите от Четвърти Пловдивски революционен окръг.
Тук е арестуван от турската полиция, но успява да избяга и се добира до Одеса с параход. Там, от пресата научава за “кървавото писмо” на Тодор Каблешков, възвестило началото на Априлското въстание, за героизма на въстаналия български народ и за кървавите погроми на турците. Извършените жестокости от двехилядната башибозушка орда на Тосун бей над населението на въстаналата Клисура, потрисат международната общественост.
Андон Балтов заминава за Сърбия, където през 1876 г. избухва Сръбско-турската война. Той се записва доброволец в корпуса на руския генерал Михаил Черняев и се отличава в боя с турците при Гредетин.
След разгрома на сръбската армия и последвалото примирие, се записва в Българското опълчение, което се сформира в полевия лагер на руската армия в Плоещ .
В Руско-турската война 1877-1878 г. се сражава смело под свилените дипли на Самарското знаме в сраженията при Стара Загора, Шипка и Шейново. За проявен героизъм при отбраната на Шипченския проход през август 1877г., е произведен в първо офицерско звание.
След Освобождението отдава всичките си сили за изграждането на българската армия. Като млад офицер участва в акта на Съединението на България на 6 септември 1885г. и в последвалата Сръбско-българска война . Отново се проявява като храбрец в боевете за защита на застрашеното отечество от сръбските агресори и затова е награден от княз Александър Батенберг с орден за храброст.
Достига до звание майор, след което преминава в запаса. Активно участва в живота на дружеството на запасните офицери в Карлово. В началото на 20 век дава лични пари за построяването на болница в града на Апостола и се включва в комитета за построяване на паметник на Васил Левски в родния му град.
На 28 февруари 1918 година сподвижникът на Левски, делегатът от събранието на Оборище, опълченецът от 3-та рота на 5-та опълченска дружина, героят от боевете при Гредетин, Стара Загора, Шипка, Шейново и Сливница склопва завинаги очи .
