ОСВОБОДИТЕЛЯТ НА КАРЛОВСКИЯ КРАЙ доц. д-р Петър Ненков

ОСВОБОДИТЕЛЯТ НА КАРЛОВСКИЯ КРАЙ

доц. д-р Петър Ненков

Павел Карцов е роден на 24 юни 1821 година в семейството на потомствен дворянин от Новгородска губерния. Като младеж се ориентира към военната кариера. Изучава военно дело в Новгородския кадетски корпус и в Дворянския полк. Действителна военна служба започва през 1842 г. с военно звание прапоршчик в лейбгвардейския Семьоновски пол .

През 1848-1849 г. той участва в Унгарския поход на Руската армия и смазването на унгарската революция начело с Лайош Кошут срещу националния и феодален гнет на Австрийската империя .

През периода 1861-1865 г. е командир на Санкт-петербургския гренадирски полк. През 1862 г. е повишен в звание генерал-майор. Участва в потушаването на Варшавското въстание в Полша. През 1870 г. е повишен в звание генерал-лейтенант и е назначен за командир на 7-ма пехотна дивизия. През 1876г. поема командването на 3-та пехотна дивизия .

По време на Руско-турската Освободителна война 1877-1878 г. е изпратен в Действащата руска армия. На 28 август 1877 г. е назначен за командир на Ловчанско-севлиевския отряд, който от 1 януари 1878 г. , който има в състава си 6000 войника и 24 оръдия от следните части: 9-ти староингерманландски пехотен полк (пълен състав от 15 роти), 10-ти новоингерманландски пехотен полк (2-ра, 5-та и 7-ма рота; 3-ти батальон, 4 роти от 10-ти батальон, рота от 6-ти сапьорен батальон; 6 сотни от 30-ти казашки полк, 4 и половина сотни от Донския казашки полк и 3-та батарея от 3-та артилерийска бригада. Със своите воини той участва в прекъсването комуникационните линии на обсадената в Плевен Западна армия. на Осман паша. Освобождава Тетевен и Ябланица.

След падането на Плевен на 10 декември 1877г., той участва в зимното преминаване от руската армия на Стара планина през Троянския проход през януари 1877 г. Въпреки колебанията на руския император, военният министър, генерал Дмитрий Милютин успял да го убеди, че е възможно форсирането на Балкана от руските войски през зимата и стремителното им настъпление в Тракия, което ще изненада противника и ще спомогне за крайния успех на операцията. За целта руската Дунавска армия е разделена на три отряда:

На 19/31 декември 1877 г. командването на Троянския отряд получава заповед да премине с бой Стара планина през Троянския проход, след което да се спусне на юг от Балкана, да овладее Стрямската долина и да прекъсне комуникациите между Централната турска армия на Вейсел паша, намираща се в укрепения лагер Шипка – Шейново и турските войски в Софийското поле, след което да настъпи към Пловдив.

Действията на отряда са подпомагани от въоръжени български доброволчески чети на Цеко Петков-Балканския орел и Георги Пулевски. Подвозването на хранителни продукти и разчистването на снега по планинските пътеки е дело на 400 българи доброволци от Троянския край.

Генерал-лейтенант Карцов разделя отряда си на 3 колони: лява (полк. Греков), дясна (граф Татишчев) и централна (генерал-лейтенант Карцов). Изкачването и битката за Троянския проход продължава 5 денонощия, от 23 до 26 декември (3-7 януари) 1878 г. в условията на силен студ и дълбок сняг.

С фронтална атака и обходен маньовър, в 1 ч. 10. минути на 7 януари най-високата част на Троянския проход, Орлово гнездо е превзета. Жертвите на отряда са: 26 убити, 62 ранени, 6 изчезнали безследно и 48 измръзнали.

Отрядът на генерал Карцов с лекота овладява село Теке/ Христо Даново/.След спускането си в Стремската долина генерал Карцов изпраща една колона от своя отряд към Клисура за връзка с войските на генерал Комаровски от Западния отряд на генерал Гурко, които настъпват по направление София- Пирдоп- Златица-Карлово. Друга колона от отряда си генерал Карцов изпраща към Калофер за връзка с войските на генерал Михаил Скобелев от Южния отряд на генерал Фьодор Радецки.

Частите на отряда овладяват карловските села Розино, Слатина, Иганово и Столетово. Щабът на генерал Карцов се установява в село Кърнаре. Изпратеният кавалерийски разезд, начело с есаул Шаров нахлува в Карлово. В паниката си палачът на Клисура през Априлското въстание от 1876 г., зловещия карловски спахия Тосун бей забравя в конака две бойни знамена, които са изпратени от казаците, като трофей в щаба на генерал Карцов.

На 8 януари 1878г. авангардът на Троянския отряд начело с полковник, граф Татишчев влиза в Карлово и поставя постове пред по-важните сгради. Пет дни след него, на 13 януари основните сили от отряда начело с генерал Карцов влизат в Сопот и Карлово. Изтерзаните жители на града го посрещнат с небивало въодушевление, след петте месеца на Страшното. След кратък престой в Карлово, където генерал Карцов отсяда със своя щаб в Пулевата къща, той продължава настъплението на отряда си по долината на река Стряма и овладява село Калояново. В края на войната достига със своите воини до Галиполи, на Мраморно море..

След войната, през 1885 г. е повишен в звание генерал от пехотата. Издава редица разработки, посветени на теорията и практиката на командването на подразделение и част от руската армия. Проучва и публикува трудове по историята на военното дело в Русия. Той е автор на мемоарните книги „Воспоминания участника минувшей войне“ (1879 г.) и „Из прошлого“ (1888 г.).

Брат му Александър Карцов също е генерал от пехотата . Генерал Павел Карцов умира на 22 април 1892г. в руската столица Санкт Петербург, на 70 годишна възраст

Признателните жители на град Троян, село Христо Даново и град Карлово издигат бюст-паметници на генерал Павел Карцов .Всички главни улици в Троян, Сопот и Карлово носят неговото име.В чест от победата на руското оръжие, на най-високото място на Беклемето, там където само орлите летят, признателните хора от Карловския и Троянския край са издигнали величествената „ Арка на Свободата”, през която преди 143 години дойде Свободата, върху щиковете на руските воини на генерал Карцов .В близост до нея е вековният Карцов бук, свидетел на битката за овладяване на прохода през войната. Той е наречен така , след като генерал Карцов символично врязва сабята си в него, като символ на победата на руската армия и като увереност, че руската сабя ще отсече главата на зловещата Османска империя и ще освободи поробените българи .

„Живописен портрет на генерал Павел Карцов“- художник Стефан Йорданов