На 23 април 1922г. в Сливен е роден Радой Ралин

На 23 април 1922г. в Сливен е роден Радой Ралин (псевдоним на Димитър Стефанов Стоянов) е български писател, поет, сатирик и дисидент. Превеждан е на 27 езика (включително и китайски). Стихове, епиграми и др. произведения на Радой Ралин са преведени на 37 езика.
Той е българският поет, сатирик и дисидент, вдъхновил поколения българи за ценностите на свободата. По време на тоталитарната система в България, поетът Борис Христов казва за него: „Той е единственият различен измежду толкова еднакви хора.“
Правнук е на Таньо войвода, който е сподвижник на Васил Левски и приятел на Стефан Караджа. Баща му е книжар и печатар, собственик на книжарница „Модерно изкуство“. Майка му Кина Стоянова е изключително набожна жена.
Радой завършва гимназия в родния си град през 1941г., след което записва право в Софийския университет. По това време полицията го следи под кодовото име „Философът“ и регистрира изключването му от училище за четене на леви стихотворения. По-късно, комунистическата Държавна сигурност ще го преследва под псевдонимите „Злобния“ и „Козела“.
През 50-те години, когато в България джазът се смята за еретично изкуство, Радой Ралин е един от ревностните му поддръжници; заедно с Милчо Левиев създава (1965) формацията „Джаз Фокус“.
Един от създателите на Стършеловия сатиричен театър (1953) – първият български театър на сатиричната миниатюра, който става средище на антикултовската сатира. През 1946-49г. е редактор във в. „Литературен фронт“, през 1952-61 във в. „Стършел“, 1961-63 във в. „Литературни новини“, 1961-63 – в Студията за игрални филми, 1964-66 – в Студията за хроникални и документални филми, където създава поредицата документални киносатири „Фокус“. Редактор в изд. „Български писател“ (1967 – 68), в Българска кинематография (1976 – 87), във в. „Литературен фронт“ (1987 – 90).
От 1992 г. заедно с Борис Димовски и своя син Кин Стоянов издава за кратко в. „Щастливец“.
Радой Ралин почива на 21 юли 2004г. На негово име е наречен площадът пред бившето кино „Изток“ срещу хотел „Плиска“ в София. На 24 май 2012г. там е поставена и скулптора на Радой Ралин, дело на приятеля и твореца Георги Чапкънов. Фигурата е с разперени ръце и открити длани, с което изразява „щедрост на откровенията“ и сякаш казва „Спрете се…“ на отсрещния „Голиат“ (луксозната бизнес сграда отвъд булеварда). На другата сутрин, след откриването на паметника, при букетите се появява лист с надпис: „Радой Ралин – будната съвест на народа, при комунистическото Мракобесие“. Често минаващите покрай скулптурата младежи си правят „Здрасти“, като допират ръце, защото тя е в естествен ръст, стъпила без всякакви постаменти направо на плочника. На Радой Ралин е именуван връх на остров Ливингстън: 62°38′33″ ю. ш. 60°01′25″ з.д.
Творчество:
За първи път печата стихотворение през 1931 г. в детския в. „Изгрев“ (Сливен), първите му хумористични стихотворения и анекдоти са публикувани през 1939 – 40 г. във в. „Бургаски фар“.
Сатиричните творби на Ралин са изключително популярни. Те бранят народното чувство за справедливост, предусещат взривоопасните зони в социалното пространство. Неговите епиграми активизират и обновяват чисто фолклорни формотворчески традиции. Характерна за епиграмното му изкуство е книгата „Люти Чушки“, изгорена през 1968г. в пещите на Полиграфическия комбинат в София, с няколко издания в чужбина на български език. Сатиричното творчество на Радой Ралин преосмисля и актуализира традициите на притчата, пословицата, поговорката, баснята, народната приказка. От фейлетонно-злободневното, анекдотичното (в ранния си хумор) сатирикът стига до философски вглъбената сатира, до сатиричния роман-есе („Кадровикът Теофраст“).
Радой Ралин възражда нетрадиционните за българската сатира кратки жанрови форми – апострофа, афоризма, сатиричната парабола; разширява жанровата територия на съвременната сатира, вътрешновидовото ѝ богатство с уникалните си думи-хибриди. Ралин работи активно във всички жанрове на сатиричното изкуство.
Книги:
1. Стихове и поезия:
„Личен контакт“. Варна, 1965, 69 с.
„Есенни къпини“. С черно-бели илюстрации от Невена Коканова. София, 1972, 49 с.
„Обстоятелства – предишни и по-предишни стихове (1940 – 1968)“. София, 1973, 254 с.
„Войнишка тетрадка. Стихотворения“. София, 1984, 91 с.
„Последен понеделник. Стихотворения“. София, 1988, 112 с.
„Ехото на усмивката“. София: Иван Вазов, 1997г.
„Правото да се разочароваш“. Велико Търново: Слово, 2003, 160 с. (поредица Нова българска библиотека).
„Недочакани възкресения“. Лирика. София: Народна култура, 2004, 168 с.
„Сатира“. София: Народна култура.
„Кадровикът Теофраст“. София: Петриков
„Личен контакт“. София: Издателска къща „Сиела“, 2004, 80 с.
„Люти чушки – българският протест“.
2. Проза:
„Строго поверително“. Рисунки Марко Бехар. София: ЦС на профсъюзите, 1956, 135 с.
„Второ раждане“. Илюстрации Борис Димовски, София, 1959, 63 с.
„Моля, заповядайте!“. С илюстрации от Борис Димовски. София: Български писател, 1966, 146 с.
„Люти чушки“. Илюстрации Борис Димовски, София, 1968.
„Хляб и портокали“. София, 1975, 114 с.
„Характери хорски“. С черно-бели илюстрации от Борис Димовски. София, 1980, 63 с.
„Ще дойде детето“. София, 1985, 135 с.
„Дяволска територия“. София, 1986, 62 с.
„Саморасляци“. С черно-бели илюстрации от Борис Димовски. София, 1989, 124с.
„Утешенията на Васил Чертовенски“. Роман в анекдоти. София: Факел (ISBN 954-411-034-8)
„Не от боята, а от маята“. София: Книгоиздателска къща „Труд“ (Колекция хумор) (ISBN 954-528-356-4)
„Наивни новели“. Книгоиздателска къща „Труд“ (ISBN 954-528-066-2)
„Ако изкукуригам, кого ще събудя? Саморасляци 1988 – 1998“. София: Издателство „Балкани“ (Кн. с автограф), 1999 (ISBN 954-8353-16-4)
„Апострофи“. София: Огледало (поредица Непоправими автори) (ISBN 954-8041-05-7)
„Вървя си по пътя. Интервюта“. София: Издателство „Балкани“, 2012, 320 с. (ISBN 978-954-9446-96-8)
3. Преводи:
„Пектусан“ (1950) от Те Ги Чен,
„Съмнителната истина“ (1972) от Аларкон,
„Сганарел“ (1974) от Молиер;
стихове от А. С. Пушкин, Й. В. Гьоте, Бертолт Брехт.
„Смей се, палачо! Жанрова антология на световната сатирична поезия“. Съставител Радой Ралин. София: Фльорир. (ISBN 954-8226-17-0)
Преводи на Радой Ралин на други езици
4. Пиеси:
– Сатирични спектакли:
„Дяволското огледало“ (съвместно с Борис Априлов, 1957),
„Импровизация“ (съвместно с Валери Петров, 1962), преведена същата година на словашки език,
„Няма виновни“ (1956),
„Конферанс“, пиеса (1973), сатиричната „опера за певци без глас“
„Златното руно“ (1980),
5. Филмография:
– Кинокомедии:
„Невероятна история“ (1962),
– Киносатири:
„Лакпром“ (1965),
„Борба за икономии“ (1965),
„Вездесъщия“ (1965),
„Инцидент“ (1966),
„Новогодишен подарък“ (1966).
6. Сценарии за документални филми
„Никола Вапцаров“ (1953),
„Атанас Далчев“ (1967),
„Редник Пеньо Пенев“ (1970),
„Корените на дърветата“ (1970),
„Червените календари“ (1971),
„Устойчивост“ (1972),
„Кървавата картотека“ (1973),
„Само смъртта ще ме спре“ (1973).
Сценарии за игрални филми
„Лаура“ (1957),
„Ще дойде детето“ (1966),
„Аз съм Левски“ (1974);
7. Сценарии за мултфилми:
„Човек и шише“ (1966),
„Голям епос“ (1973).
Псевдоними Редактиране
Раликор
Младен Волен
Рали Г. Далилин
Рали К., Раликор
Димитър Ралин
Ралко
Радойа
7. За него:
„Насаме с Гъливер“, Божидар Кунчев.
„Непознатият Радой“. (съставители Йордан Попов, Атанас Цонков) „Сиела“, 2012, 167 с.
„РАДОЙ – смутителят на реда и тоягата на властта“, Таня Стоянова и Стефан Стоянов, „Изток-Запад“, 2013, 720 с.
Награди:
През 2003г. е удостоен с Национална литературна награда за хумор и сатира „Райко Алексиев“, връчвана от Община Пазарджик за цялостно литературно творчество и принос в областта на хумора и сатирата.
Асен Виденов