Автор: Илия Стефанов
вестник “Нова зора”, бр. 32, 9 септември 2008 г., с. 5-6.
Методи Шаторов (известен с псевдонимите “Панайот” в България и “Шарло” в Р Македония) е роден на 10 януари 1897 г. в гр. Прилеп, Вардарска Македония. Има гимназиално образование и завършва учителски курсове. През 1918-1919 г. се установява в София, става член на БКП през 1920 г. Активен участник в дейността на ВМРО (Об). От 1930 г. е сътрудник на Коминтерна. Бил е член на ЦК на БКП. От февруари 1937 г. до октомври 1939 г. завежда задграничния пункт на БКП в Париж, в края на 1939 г. пристига в Прилеп. В началото на 1940 г. става секретар на Покраинския комитет (ПК) на ЮКП за Македония, в Скопие. През есента на същата година е избран за член на ЦК на ЮКП, единствен от Македония. На същата пета конференция влиза в конфронтация с Милован Джилас, Йосип Б. Тито по въпроса за собствеността на земята в Македония, голяма част от която дадена на заселници, както и по въпроса за съюзниците на ЮКП. Шаторов поддържа мнението си и за по-широк кръг.
Тези действия, както и обстоятелството, че Шаторов не изпълнява нарежданията от Тито и ЮКП за организиране на въоръжена съпротива, довеждат до конфронтация и промяна на отношението към него. На упреците Шаторов отговаря:
„Тука не е Сърбия, тука населението посрещаше българската войска със знамена… нека мине време и населението да види каква е българската полиция…“.
Шаторов е наясно с народностното самосъзнание на по-голяма част от населението, българската администрация. Полицейските органи също имат специфична политика.
Стиле Милевски, в написани спомени, разказва, че когато той и други дейци на ПК, разбрали за това, че ще се ръководят от БРП, приели го нормално. Той споменава, че
властите не преследвали членовете на ПК, които са били вече разкрити. Дава пример дори как Кузман Йосифовски и Мирчо Ацев, брат на Вера Ацева, били назначени за председатели на общини. В същото време членове на КП от сръбска националност се арестуват и предават на Гестапо.
Ръководството на ЮКП фабрикува обвинения срещу Шаторов в предателство, саботиране на въоръжената борба, германофилство, българофилство. Започва системен натиск върху членовете на ИК и върху него от пратеници на Тито. Тито праща писма до Коминтерна, Димитров, Сталин. Комитетът в Скопие и организацията стоят твърдо зад Шаторов.
Лазар Кулишевски на среща в София с Цола Драгойчева, през август, се опитва да шантажира и оказва натиск и на ръководството на БРП, което защитава Шаторов от незаслужените според тях обвинения. На 12 август 1941 г. ИК на Коминтерна взема решение – ПК в Македония да бъде ръководена от ЮКП. Препоръчва се сътрудничество на ЮКП с БРП. Заседанието е ръководено от Вилхелм Пик. Има представители на балканските КП, без гръцката. Зад това решение стоят политически интереси. Има значение кой на чия страна е застанал във войната. Цени се ролята и тежестта на Югославия. Има значение и подписаният на 12 юли съюзен договор между Великобритания и СССР за военни действия. Двете държави нямат никакво намерение да признават граници, установени от Германия.
През септември 41-ва Шаторов е отстранен от длъжността секретар на ПК. Малко след това отива в България. Петър Богданов, с когото се познават добре и който го е защитавал пред пратеника на Тито – Драган Павлович, го превежда до Пловдив. Оглавява военната комисия на ОК на БРП. Участниците в онези събития, автори, писали за тях в България и Македония, твърдят, че Шаторов е бил осъден на смърт от партизанския съд на Тито макар да няма открит писмен документ досега. Това обстоятелство по-късно се свързва с други факти, което пък води и до различни определения и характеристики за дейността и личността на Шаторов.
В началото на 1942 г. Шаторов отива в София по нареждане на партийното ръководство, между временно от Париж в София още през октомври 1939 г. идват Мария Петрова – жената, с която той живее на семейни начала, с дъщеря им Кремена, родена в Париж на 31 март 1938 г., и дъщерята на Мария от първия брак – Стефана. Мария се разболява тежко и умира в началото на 1941 г.
М. Шаторов е определен за секретар на ОК на БРП. Той е един от ръководителите на проявите в защита на евреите в София, на осигуряването на съюзници и формирането на комитети на ОФ. Има пряко отношение към ръководството на бойните групи. През пролетта на 1943 г. е определен за командир на Трета ВОЗ с център Пазарджик.
Поради голям провал не заминава веднага, арестувани са много хора в Пазарджик. Пристига сам в града в началото на ноември и прави връзка та чрез явка във фото „Уфа“. За кратко време обикаля партизанските чети и се запознава лично с командири и партизани, писмени бележки за него са оставили над петдесет човека, от които двадесетина са го виждали и преценявали в различни ситуации. Той е един от малцината, за когото оценките са изцяло положителни, усетена е някаква отлика от другите – липса на грубост и командорство, ерудираност, политически познания, житейски опит, доброта и човещина. Партизанинът Ал. Малинов пише за уникален случай при полагане на клетва от нови партизани, през лятото на 1944 г. Шаторов им говори за целите на партизаните, за необходимост от клетва и готовност за саможертва. Настоявал да помислят преди клетвата и ако някой е преценил, че няма да издържи, ще бъде върнат обратно без никакви последствия, ако се закълне и измени, чака го партизански съд. Шаторов им казал, че ако има вярващи могат да се прекръстят при полагане на клетвата. Обясненията му били, че в отрядите идват и ще идват различни хора, не бивало да се гледа догматично, а да се уважават чувствата на хората.
До септември 1944 г. Шаторов лично участва в три тежки сражения. 3агива на 4 септември 1944 г. на връх Милеви скали, край Велинград. За смъртта му има много и различни версии, които
могат да се сведат до три: убит от войската, убит от партизанин, убит от внедрен човек на Тито.
Занимавал съм се много години с живота и дейността на Шаторов, прегледал съм немалко документи и за мен най-вероятната, подкрепена с автентични документи, е първата версия.
На фона на така описаните накратко събития, когато анализираме изводите и оценките, правени за Шаторов, ще установим основния парадокс в отношението към неговата личност и дейност. Когато в периода 1944 -1993-1994 г. името му в Македония е табу и той е оценяван като предател, неговите съидейници и сподвижници, наричани „шарловисти“, по псевдонима му Шарло, са преследвани, пращани в лагери. В България той е герой от антифашистката съпротива. Името му се споменава в мемоарни книги, авторите, водени от различни съображения, обикновено изкривяват в някаква степен картината, вкарват повече патос, а понякога и поукрасени случки.
В архивите има непубликувани спомени на лица – познавали го отблизо. Описан е като авторитетен, образован, разсъдлив, с човешко внимание и отношение въпреки командирската си власт. От историческите статии заслужава внимание тази на Тр. Ангелова – за работата на задграничния пункт на БКП в Париж.
Почти всички други писали за дейността на Шаторов в Париж, допускат грешки, едностранчивост, непълнота. Характерно за този период е, че темата за Македония е табу. Някои мемоаристи, споменават с по няколко реда, че Шаторов бил подгонен от Тито, че имал смъртна присъда, но не се обяснява същността на спора. Спомените на Цола Драгойчева, в чието написване участват и историци, са изключение, потвърждаващо правилото. Основната сила на тази избирателност е съобразяване с политическата линия, да не се предизвикват проблеми в отношенията с Югославия.
В същото време в Македония името, животът и дейността на Шаторов са забранени теми. В периода 1947-1955 г. от редовете на комунистическата партия са изключени хиляди. Всъщност е формирана нова ПК. Много хора са арестувани и въдворени в лагери. Между репресираните са и дейци, взели участие в заседанието на АСНОМ в манастира „Св. Прохор Пчински“. На 2 август 1944 г. е смазан психически един от тях – Бане Андреев, който става секретар на Покраинския комитет в Скопие след Шаторов. В лагер е пратен един от създателите на т. нар. македонски език поетът Венко Марковски. Арестуван е и изчезва безследно Панко Брашнаров, партизанин, участник в заседанието на 2 август. Затворен е Мире Анастасов, бивш командир на бригада „Гоце Делчев“, след 1945 г. – посланик на Югославия в Брюксел. Причината за това е, че не приема оценката на Лазар Колишевски, че Шаторов е предател, както и тезата му, че главната опасност за Македония идвала от България. Анастасов е племенник на българския поет-Павел Матев.
След 1990 г. започват плахи опити на малка група хора да върнат в публичното пространство името и дейността на М. Шаторов, движени от различни подбуди. С един от тях – Кузман Георгиевски, бивш директор на музея в Скопие и участник в събитията преди 1944 г., се срещнах в Пазарджик през 1995 г. Той ме намери и се интересуваше от моите изследвания за живота и смъртта на Шаторов. През 1996 г. в Скопие излезе книга за М. Шаторов с автор Ристе Бунтески. Правист по образование, той се занимава с исторически изследвания, в книгата има богат фактологически материал за дейността и живота на Шаторов в Македония. Отношението на автора към личността на Шаторов е добронамерено. В спора с Тито и ЮКП М. Шаторов е работил за македонската национална кауза. Един от авторите, добре запознат с документалната основа на живота и дейността на Шаторов, е моят добър познат проф. Зоран Тодоровски. Той определя Шаторов като: „деец но международното комунистическо движение, на комунистическото движение в България и национално-революционното движение на македонския народ“. Тодоровски се позовава на документи от ранен етап – конференцията в Берлин през 1927 г., където Шаторов поддържал становището за „един фронт на македонското национално-революционно движение, за засилване дейността на ВМРО (Об) в Македония.“
С проф. Зоран Тодоровски сме се виждали в България и Македония и сме разговаряли и спорили по тези теми. Да, Шаторов е защитавал тези постановки и е използвал тези термини. Като член на БКП и по-късно деец на Коминтерна, той дава първенство на класовите и социалните противоборства. Шаторов обаче не е догматик, той познава добре обстановката в Македония и затова позицията му се различава. Той смята, че в земите на Македония следва да работи само ВМРО (Об), но да няма партийни организации на ЮКП. Т.е., скритият замисъл е в земи с преобладаващо българско население да работи българска партия. Друг опорен пункт в тезата на Тодоровски е заседанието на ЗБ на БРП от 26 януари 1937 г., където в доклад на Методи Шаторов се използват същите постановки и термини. След това заседание обаче, в първото писмо, което праща ЗБ с указания, се дават препоръки ВМРО (Об) да работи на територията на Гърция и Югославия за националните права на македонците. Замисълът е същият – при невъзможност да се присъедини Македония към България, да се върви към автономия, в територии, населени с българи, да работи българска партия, била тя свързана и с левицата, и комунистическото движение Тук оставяме настрана факта, че по ред причини тази партия не успява да разшири влиянието си. Самите постановки в писмото обаче влизат в противоречия с политиката на Коминтерна, тъй като ще се създадат проблеми във взаимоотношенията с гръцката и югославската компартии. Явно след намеса задграничното бюро (ЗБ) на БРП праща второ писмо, в което е написано: „Македонците ще се борят за националните си права в трите държави. Бунтески тълкува акта с второто писмо, като твърди, че е станало след намеса на М. Шаторов. Няма как да стане. Шаторов не може да промени писмото на ЗБ, а и тогава той е вече в Париж.
Това е още един пример как при пренебрегването или недостатъчното познаване на фактите могат да се правят неверни изводи и обобщения и да се изкарва Шаторов македонски националист.
В доклада на Шаторов от началото на 1937 г. има и друг характерен израз, който дава представа за дълбочината на вижданията му.
„.. Лозунгът за свободна и независима Македония е много подходящ да се издигне, но май не бива да се издига на път и кръстопът…“.
Той си е давал сметка за сложността на проблема и за влиянието на мощни държави при решаването му. След 1990 г. „бавно и постепенно, в Македония се ревизират колебливо някои оценки за миналото. За дейността на М. Шаторов дори някои бивши отрицатели започват да използват други думи и изрази, разбира се, не на базата на нов анализ, а по конюнктурни причини.
М. Джилас говори за това „… да се постави неговата личност на истинското му място…“. Сл. Милославлевич, Кр. Цървенковски казват, че
„…не бил такъв предател; за какъвто го изкарвали… бил поборник за самобитността на македонската нация…“
В края на 2005 г., м. ноември, се организира конференция, посветена на дейността на М. Шаторов. Проф. Зоран Тодоровски и Кузман Георгиевски станаха инициатори да бъда поканен на конференцията, а Главно управление на архивите ме командирова за участие с научно съобщение за дейността на М. Шаторов в Пазарджишкия край. От чужбина участваха Ирена Кавка от Полша, и Вида Видик от Словения. От Македония участваха дванадесет професори, участници в събитията, журналисти. Конференцията се проведе в Академията на науките в Скопие, в рамките на два пълни дни. Основната група участници – Тодор Чепреганов, директор на Института по история, В. Тодоровски, В. Стойчев, журналистът Р. Шуплиновски, Р. Бунтески. Участници в събитията – Перо Ивановски-Тиквар, Камуран Тахир, застъпват тезата за самобитността на македонското революционно движение, за голямата роля на М. Шаторов, един от ярките деятели и герои на македонската национална идентичност, наклеветен без основание от Л. Кулишевски, обявен за предател и прогонен от Тито и ръководството на ЮКП.
Тази позиция се подкрепя от акад. Блаже Ристевски. По същество те слагат името на Шаторов в пантеона намакедонската национална история и памет. (Братов внук на М. Шаторов, въодушевен от тези оценки, ме попита, дали е благоприличие да стане и предложи идеята костите на М. Шаторов да бъдат пренесени в Прилеп, с разрешение на българското правителство). Втора група, предимно от по-старото поколение, с по-ярки представители Владо Ивановски, Орде Ивановски, М. Михайлов опонираха упорито на тази теза.
Техните твърдения са, че Шаторов найстина е прикрепил Покраинския комитет и организацията към БРП, което било грешно. Не изпълнявал дадените указания от ЮКП за въоръжена борба и бил правилно отстранен от поста на секретар. В новите времена те не използват епитетите „предател“, „изменник“, но определено смятат, че политиката на Шаторов е била погрешна, фактически въпреки споровете между двете групи. По съществото на спора те са единни – т.е. не одобряват контактите на Шаторов с ЦК на БРП и прикрепянето на организацията на ПК на Македония към БРП. Македонските историци, като изграждат и поддържат тезата за това, че Шаторов е изтъкнат деец на националното македонско революционно движение, радетел на македонската национална идентичност се позовават не на преките действия на Методи Шаторов в Македония, а на думи, постановки, термини, използвани от него или записани в документи от онова време: „македонски език“, „македонски училища“, „македонска култура“, „македонски народ“. Подобни термини и думи обаче са използвани много назад във времето от българи. Примерно в документи на т. нар. Македонски таен революционен комитет – кръжок, формиран в края на 19 в. от Михаил Герджиков и негови другари в Женева. Подобни думи и термини използват в някои периоди и дейци на ВМРО. Идеята за автономия на Македония се споделя и от дейци на МРП и от някои позиции на български правителства при преговори със съседни държави, когато се подготвя съюз срещу Турция. Обяснението и мотивите за това са невъзможността (поради противодействие на великите сили) да се осъществи национално обединение и присъединяване на Македония и се избира друг вариант – на по-малкото зло. Това се разбира от някои участници в събитията, но не всички го признават гласно. Вера Ацева, бивш член на ПБ на МКП, родом от Прилеп, в днешните времена споделя:
„… Ако се чете внимателно и ако се гледа с политическо око, ще се види, че дълбоко в душата си М. Шаторов е българин. Той говори за Македония, но в подтекст за българска Македония, български македонци. Не казва български, но се подразбира, цялото му поведение през лятото на 1941 г. като секретар на Покраинския комитет е ориентирано към това му поведение през лятото на 1941 г. като секретар на Покраинския комитет е ориентирано към това Македония да бъде съставна част на България. Аз лично го познавам – работила съм с него, била съм член на Покраинския комитет и затова мога по-добре да преценявам“.
С други думи, но приблизително същото, говореше на четири очи пред мен и Перо Ивановски – Тиквар, друг член на комитета в Скопие, макар от трибуната да поддържаше тезата на македонските историци.
В България след 1990 г. името на М. Шаторов попадна във водовъртежа на новото конюнктурно политическо отношение към всички дейци на БКП от преди 1944 г. -загинали и останали живи. Казано с преки думи, той стана сякаш небългарин, а родоотстъпник. Името му изчезна от голямо предприятие – завода за акумулатори в Пазарджик, от улица, от дом за деца. Свален бе бюстът от паметника на Острова и изчезна безследно.
Малко след това в Пазарджик ми гостува Методи Гарев, българин от Куманово – участник в събитията в Македония 1939-1944 г., арестуван след това като шарловист и лежал в лагера Голи Оток. Така и не можах смислено да му обясня ситуацията пред обезглавения паметник!
През 2004 г. група хора поехме инициатива и на паметника бе сложен друг, запазен бюст, от завода. Когато след дългогодишна събирателска работа тръгнах да търся спонсори за издаването на книгата си за М. Шаторов, сякаш попаднах в пустиня. Издателства като „Булвест“, „Жанет“ не проявиха капка внимание, довчерашни щатни партийни работници, занимаващи се с бизнес, някои бивши съратници на загиналите вдигаха рамене. Още след първата среща прояви разбиране директорът на Военното издателство, Р. Евтимов и книгата излезе, посрещната с голям интерес, още на Панаира на книгата и е търсена в България и Македония. Интерес и желание за отпечатване имаше от издателство „Рива“.
Споменавам тези факти, защото това не е изолиран случай. Ще продължа размишленията, като обясня, че мои публикации във в. „Нова Зора“ и в. „Знаме“, излизащ в Пазарджик, с проблематика за Шаторов, са забелязани в Македония. Така македонци при посещение на хора от Главно управление на архивите питат за автора и това бе причината да отида на конференцията в Скопие! В България освен споменатите вестници само колеги от Македонския научен институт ми предложиха страниците на тяхното списание, макар нещата да не се осъществиха. Дори левият вестник “Дума” се срамуваше от тази тема и пускаше писанията на Горан Готев за убийството на Шаторов.
Новоизлюпени и препроменени български партии, наред с други чужди идеи, декларират на думи, че стоят зад българските национални интереси. Историческата общност, с малки изключения според мен, реагира адекватно.
Непосредствено след 1990 г. се появиха стойностни изследвания и разработки за исторически събития на Балканите и конкретно за Македония в периода 1939-1944 г. При някои изследователи се забелязва опростяване на проблематиката, отчасти заради непознаване на фактологията, понякога и заради идеологически и политикоконюнктурни причини. Често проблемът се свежда до въздействието на Коминтерна или се обяснява само с политиката на СССР, а не се вземат предвид всички фактори. На този остарял вече подход дори скопските историчари имат доста нови отговори и аргументи. Но по-важното е, че изложените тези не дават ясен отговор за времето преди 1934 г„ както и на проблема: „Защо емиграцията от изконни български исторически земи в „Югославска Македония“ продължава да се македонизира в САЩ или Австралия“.
Темата за тези събития в Македония и за дейността на Шаторов се подхваща и обсъжда от журналисти и изследователи извън историческата общност, което е нормално, само че прекалено е вторачването в отделни, често несъществени житейски подробности, както и на фантасмагории, относно смъртта на Шаторов. Подхвърлянето и измислянето на вероятности и случки, някои направо фантастични, други неподкрепени с доказателствен материал, по същество са свързани и с темата и тезите предател – герой.
Много често прекаляването с подобни версии омаловажава същинската дейност на Шаторов. През 2006 г. излезе още една книга за Методи Шаторов, просопографски труд за живота и разбиранията на М. Шаторов по определението на автора й. В книгата е събран значителен документален и фактологически материал. Шаторов е представен като един родолюбив, необикновен българин. Обективно е проследена и оценена дейността му в Македония. В същото време някои крайно негативни оценки за почти всички събития и дейци в Пазарджишко от периода 1943-1944 г., в които участва и Шаторов, доверяването без съпоставка на информацията и оценките, допуснатите фактически грешки, построяване на предварително подготвени тези и на тази основа – формиране на оценки и заключения, пряко и косвено обезсилват някои от важните и обективно оценени действия, качества и достойнства на самия М. Шаторов.
М. Шаторов е част от онова време и е вътре във времето. Това, че той е роден и живял в Македония, не може да не даде отражение и на дейността му в политически план, независимо от идейните му пристрастия и привързаности. Като деец на Коминтерна той застава зад тезата за първенство на социалната революция в Македония. Шаторов води прагматична политика, съобразена с реалните дадености, с българското самосъзнание на по-голяма част от населението.
