На 23 април 1983 година в Троян умира командирът на Въздушните войски на Негово величество, забравеният днес генерал-лейтенант Васил Бойдев
„АЗ СЪМ СЕ УЧИЛ ЗА ГЕНЕРАЛ, А НЕ ЗА ПОЛИЦАЙ!“
доц.д-р Петър Ненков
Генерал Васил Бойдев е роден на 1 януари 1893 година в Казанлък. Баща му Теню Бойдев е офицер, русофил, който участва в Сръбско-българската война – 1885 г. и в Балканската война – 1912-1913 г..
През 1912 г. Васил Бойдев завършва Военното училище с 32-и випуск. Като подпоручик в Балканската война и е ранен при атаката на Одрин. През 1913 г. е приет във Висшата кавалерийска школа в Горна Баня. От 1922 до 1925 г. учи във Военната академия.
Службата си в армията започва през 1912 г.в първи ескадрон на четвърти конен полк. През Балканските войни 1912-1913 г.е адютант на генерал Велчев. През Първата световна война 1915 – 1918 е командир на картечния ескадрон на 4-ти конен полк.
От 1923 служи в 7-ми конен полк. През 1926г. за шест месеца е началник на девети пограничен участък. От 1927 е началник на отделение в Генералния щаб и преподавател по тактика, военна стратегия във Военната академия. Увлича се по авиационното дело. Същата година става преподавател във Военното училище. През 1928 г. е началник-щаб на 3-та Балканска дивизия.
На 26 ноември 1930 г. е направен началник на въздухоплавателното училище, а от 1931 г. е командир на първи конен полк. От 2 май 1933 е командир на 10-та Беломорска дивизия. През 1935 г. е командир на 9-ти Пловдивски полк. След това е назначен за началник на Военното училище.
През периода 1936-1941 г. е командир на Въздушните войски и прави много за тяхното организационно и кадрово укрепване. С негова поверителна заповед № 68/28 юни 1940 г. на 1 юли 1940 г. 2-ри изтребителен орляк се развръща и създава 6-ти изтребителен полк, базиран на летище Карлово в състав от два изтребителни орляка, щаб на полка и помощни служби.
С поверително писмо № Х-72 от 22 август 1940 г. разделя територията на страната на пет въздушно-изтребителни области, като разположените на територията на съответната област изтребителни формирования имат за задача да охраняват и отбраняват границата на областта срещу влитанията на въздушния противник. За даване на постоянно дежурство от изтребителните части са формирани три орляка, като двата от тях са от 6-ти въздушен изтребителен полк.
За охрана на Черноморското крайбрежие, с лично поверително писмо № І-2733/1 октомври 1941 г. той разпорежда формирането на Черноморска въздушна отбрана с команден пункт във Варна. За целта е формиран специален изтребителен орляк ,,Галата”. Новосъздадената бойна единица се попълва с екипажи, технически състав и самолети от 6-ти изтребителен полк / 682-ро и 692-ро изтребителни ята/ и от 4-ти армейски въздушен полк.
Като командир на Въздушните войски говорещият френски, немски, италиански, сръбски и руски езици, генерал участва в няколко важни за България военно-политически мисии в Германия, Полша, Югославия, Унгария, Чехия и СССР. Среща се с командващия Луфтвафе, райхмаршал Херман Гьоринг, с началника на съветския Генерален щаб, маршал Шапошников и други изтъкнати военачалници и дипломати.
След окупацията на Полша и подялбата й между Германия и СССР през 1939 г., цар Борис го изпраща през есента на същата година в Москва с мисия да иска доставка на оръжие за Българската армия. Преговорите обаче завършват без успех, защото Сталин поставя условие България да сключи пакт за ненападение и взаимопомощ със Съветския съюз. Това налага Българската армия да закупи оръжие от Германия, с което се превъоръжава. през Втората световна война.
През зимата на 1941 г. генерал Бойдев е изпратен от царя в щаба на 600 хилядната 12-та германска армия намиращ се в Брашов, Румъния и успява да договори с нейния командващ,, фелдмаршал Лист статут на България като невоюващ съюзник на Третия райх. Така страната ни не взима участие във военната операция на Вермахта срещу Гърция и Югославия през април-май 1941 г.
На 11 август 1941 г. генерал Васил Бойдев е назначен за командир на 5-та българска армия разположена във Вардарска Македония. През април 1944 г. отказва да преследва югославски партизани на Тито.
Неговият отговор е кратък и пределно ясен: „Аз съм се учил за генерал, а не за полицай!” Обвиняват го, че като командир на Пета българска армия с щаб в Скопие не е съдействал да бъдат арестувани и депортирани в лагерите на смъртта в нацистка Германия местните евреи.
Поради несъгласие със стриктния прогермански курс на регентството начело с проф. Богдан Филов и военния министър, генерал-лейтенант Русев, след 40 годишна безукорна военна служба, той си подава оставка и на 11 май 1944 г. излиза в запаса. Награждаван е с орден „За храброст“ 4-та степен, 2-ри клас.
След 9 септември 1944г., въпреки своите антигермански възгледи, е интерниран от Народният съд от София в Троян, където написва своите интересни мемоари ” От юнкер до генерал”. .
