ВЕЛИКИЯТ АНГЛИЙСКИ ПОЕТ ДЖОРДЖ БАЙРОН УМИРА НА 19 АПРИЛ 1824 ГОДИНА В МИСОЛОНГИ, ГЪРЦИЯ. ТОЙ Е ПРИЯТЕЛ С ЛЕГЕНДАРНИЯ БЪЛГАРИН МАРКО БОЧАР. ДВАМАТА СЕ СРАЖАВАТ И ЗАГИВАТ ЗА СВОБОДАТА НА ГРЪЦКИЯ НАРОД
доц.д-р Петър Ненков
Великият английски поет, лорд Джордж Гордън Байрон е роден на 22 януари 1788 г.в Лондон . На младини обича много да пътешества и води бохемски живот. По време на едно от своите пътешествия през 1809 г. се запознава и сприятелява с българина Марко Бочар. Това става, когато корабът му корабокрушира на див бряг, на който среща хайдутите на Бочар…
…Марко Бочар е роден през 1790 година във Воден. Той е втори син на революционера Кръстьо Бочар, който участва в неуспешното въстание срещу видинския аянин Осман Пазвантоглу. За да не бъде заловено от турската власт, след въстанието семейството на Марко се установява в Сули, Епир. Там повежда борба за автономия със сулиотите срещу турската власт. След превземането на Сули от турците през 1803 година Марко Бочар бяга с останалите сулиоти на Йонийските острови.
През 1813 г. бащата и двамата чичовци на Марко са убити от турците. Техните жени, деца и внуци се укриват в крепостта Димула, където са обкръжени от турците. За да не попаднат живи в техните ръце, те запалват барутния погреб в подземията на крепостта и загиват след адския взрив, под отломките. Борбата им продължава Марко. През 1814 г. той се присъединява към движението „Филики етерия” и взима дейно участие в гръцко-турската война 1821-1828 г.
Гърците го прекръстили на Маркос Боцарис. Отличава се при първата обсада на крепостта Мисолонги през 1822-1823г. Става много популярен всред гръцкия народ с легендарната си храброст и юначество на своята малобройна дружина от сулиоти, с която разгромява хиляди османци. Заради това е наречен „Селейският орел” по името на една планина в Албания, където е живял. Негов знаменосец е Демир Цветков от Крушево.
В боя при Вариеда 3000 турци слагат оръжие под натиска на дружината на Марко Бочар. При боя при Басекса той отново се проявява и разгромя шестхиляден турски отряд.Към крепостта Мисолонги, която защитава подстъпите съм освободените гръцки земи се отправя 30 000 турска армия на Мустафа паша. Марко Бочар разполага само с 1200 бойци.
През нощта на 21 август 1823 г. 450 сулиоти начело с него напускат тихо крепостта и нападат изненадващо военно- полевия лагер на четирихилядния авангард на турската армия. В разгара на боя Марко Бочар се опитва да проникне в шатрата на пашата и да го убие, но е тежко ранен от неговия телохранител и по-късно умира от раната си в Карпениси. Неговият брат Коста Бочар застава начело на сулиотите и разбива напълно турската войска. Крепостта е спасена .
Тялото на Марко Бочар е пренесено в Мисолонги, където е балсамирано и погребано тържествено, с военни почести в малката църква. Юначната гибел на Марко предизвиква скръб всред гръцкия народ. Признателните гърци го наричат „Гарибалди на гръцката революция.”
Героичните му подвизи са възпети от Виктор Юго в „Гибелта на Сули”. Полковникът от английската армия, Томас Гордън, който взема участие в гръцкото въстание от 1821 г. пише за Марко Бочар , че бил изпълнени с величие на духа и глъбина на чувството, каквито рядко се намират в световната история .
Когато научава печалната вест за смъртта на своя приятел Марко Бочар, , Байрон отплава от Англия с кораб за Мисолонги. Той се покланя на гроба на Марко Бочар и решава да се включи в Гръцкото движение за независимост, борещо се срещу османската власт. Дава 4000 лири стерлинги от собствените си пари за поправка на корабите на гръцката военна флота.
Присъединява се към войската на гръцкия революционен деец Александрос Маврокордатос. Двамата планират щурм и овладяване на турската крепост Лепанто, намираща се в Коринтския залив. За целта Байрон поема командването на част от бунтовниците, въпреки че няма военен опит.
Преди да отплават за Лепанто, обаче той се разболява от блатна треска. Успява частично да се възстанови, но впоследствие състоянието му отново се влошава и умира на 19 април 1824 година.
Тялото му е балсамирано и погребано в Мисолонги до тленните останки на неговия приятел Марко Бочар. По-късно тленните му останки са препогребани във фамилната гробница, църквата „Св. Мария Магдалена“ в град Хъкнал, графство Нотингамшър, Англия.
След като превземат крепостта Мисолонги, турците разкопават гроба на българския герой е осквернен. Виктор Юго пише, че турците разровили гроба, за да изпратят черепа на този герой на султана.
на снимките: живописни портрети на Марко Бочар и Джордж Байрон, подвигът и смъртта на Бочар и посрещането на Байрон в крепостта Мисолонги .
