ВЪЗПОМИНАНИЯ ОТ БАТАК
(разказ от едно дете)
От Батак съм чичо,
Знаеш ли Батак?
Там зад тези планини.
Нямам татко,майка,
ази съм сирак,
и треперям ако зима идва.
Ти Батак не си чул,аз съм от там,
помня го страшното клане,
бяхме девет братя,а останах сам
ако ти разкажа,страх ще те завземе…
Ти помниш ли Батак,
помниш ли завинаги клането страшно?
Ти помниш ли Батак,
там зад тези планини?
Като ги изклаха,чичо аз видях,
с брадва на черния дръвник.
А пък ази плачех,и ме беше страх,
само бачо Пейо с глас извика.
И издъхна бачо,а един хайдук,
баба ми под стряхата закла,
и кръвта потече из нашият капчук,
мене не заклаха,бях тогава малък.
Ти помниш ли Батак,
помниш ли завинаги клането страшно?
Ти помниш ли Батак,
там зад тези планини?
Татко ми излезе от къщата тогаз,
стиснал брадвата в ръце.
Бяха много те,гръмнаха завчас,
и куршума татко го уби.
Майка ми изскочи,откъде не знам,
тя над татко зарида.
Нея там заклаха с кървав ятаган,
затова съм чичо аз сега сираче.
Ти помниш ли Батак,
помниш ли завинаги клането страшно?
Ти помниш ли Батак,
там зад тези планини?
ИВАН ВАЗОВ
