Ще я бъде ли Добруджа или фракингът на газ ще обрече житницата на България?AGROCLUB.BG ТАНЯ БОРИСОВА

Ще я бъде ли Добруджа или фракингът на газ ще обрече житницата на България?
Автор: Таня Борисова
фракинг на газ в Добруджа
Днес никъде в големите, конвенционални медии не беше отразено едно важно събитие – битката за Добруджа и нейната плодородна душа в последното дело за това ще се надупчи ли Добруджа за газ.

Имало Народ, Нямало народ, Премиер, Президент, Правителство, Мутри и т.н., все неща, които ги върти еднодневната цетрофуга. А днес едни хора, стояха на бдение цял ден, в молитви, за да измолят Добруджа, защото има за какво да я искаме обратно. Пред съда трябваше да е черно от земеделците на Добруджа защитавайки земята, на която са стопани и която им дава хляба. Дано не сме прекрачили границата, за да я загубим и тогава да я оценим като грижа, като хляб, като земя!

Приключи делото срещу добива на газ в Добруджа. Административният съд във Варна обяви, че ще се произнесе в разумен срок, след като в понеделник прие и здравната експертиза. Близо 5 часа продължи изслушването на вещото лице д-р Димчо Томов. Тя в крайна сметка беше приета от съдията по делото, въпреки че беше поискана нова експертиза от адвокатите на жалбоподателя фирма „Русгеоком БГ“. Причината – д-р Томов не е отговорил на зададените въпроси.

Административният съд ще излезе с окончателно решение по делото до няколко месеца или в разумен срок, както е официалната формулировка. Над 50 жители на Варна, Добрич и региона се събраха още преди началото на заседанието за да покажат, че не желаят сондаж в Добруджа.

Фирмата „Русгеоком БГ“ оспорва отказа на РИОСВ – Варна за проучване и добив на природен газ в находищата в района на Генерал Тошево. Това са т. нар. участъци Рогозина, Рогозина-изток, Чернооково и Калина в находище Спасово, блок Добрич.

Според здравната експертиза представена пред съда в понеделник съществува потенциално недопустим висок риск за здравето на хората. Възможно е да се получат обширни зони от азотни оксиди. Не се изключва и вероятността да съществува радиационен елемент. Шумът, който ще се генерира при работа на площадката, ще се чува в най-близкото населено място.

Сагата започва през 2003 г. Тогава, руската фирма “Башкиргеология“ получава разрешение за проучване. Проектът така и не стартира, но няколко години по-късно е купен от „Русгеоком БГ“. Тя извършва пробен сондаж в района на с. Рогозина, обявява, че има регистрирано геоложко откритие и запаси от газ, след което поиска 35 годишна концесия, с доказани запаси от 1.097 млрд. куб.м газ и потенциал за два и половина пъти повече.

Междувременно, несъгласие с инвестиционното предложение на „Русгеоком БГ“ за проучване и добив на газ в района на Добруджа, доведе до многоседмични протести през 2017 г. Така, през декември същата година, близо 97% от жителите на добруджанската община Генерал Тошево се обявиха на местен референдум срещу добива на природен газ. Резултатът от допитването беше валиден, тъй като избирателната активност беше над 52 на сто от всички жители на общината. Ефект обаче нямаше, въпреки че от общината настояваха държавата да се съобрази с решението на местното население.

Няколко са основните притеснения на живеещите в района, определящи себе си като живеещи в „ничия земя“.
Основните от тях са свързани с технологията, която би се използвала за проучването и добива на газ, както и какво ще стане в краткосрочен и дългосрочен период с водоносния хоризонт, познат под името Малм Валанж. Той е най-големият, най-надеждният и сигурен източник на води в Североизточна България. Освен това, районът е силно земеделски и в не малка степен туристически.

Опасенията бяха в основата на отхвърлената оценка за въздействието върху околната среда (ОВОС) на инвестиционното намерение на „Русгеоком БГ“ от Регионалната инспекция по опазване на околната среда (РИОСВ) – Варна и доведоха до адм.дело 1060/2018, в което компанията оспорва отказа на държавната инспекция.
Скалният масив в района на Добруджанското плато е плътен, съдържанието на газ, доколкото го има е малко и, за да се стигне до него, трябва да се прилагат неконвенционални методи – те в същото време са забранени у нас с мораториум. Това гласят част от аргументите на несъгласните с проучването и добива.

Малм Валанж по своята същност включва скали, образувани през два геоложки периода – Горна Юра и Долна Креда (преди близо 145-200 млн. години), в които се съхраняват запасите от питейна вода на голямата част от Североизточна България, вкл. Добруджанското плато – райони бедни на повърхностни води и с подземни запаси на голяма дълбочина.
Районът на Девня и карстовите извори – т.нар. Девненски извори, същите, до които Варна прибягва в случай на суша и са използвани още от времето на римляните, е най-плодоносната част от Малм Валанж.

Питейната вода на Добрич и района също идва от Малм Валанж. Извлича се през сондажи на ВиК Добрич. До тях, заради дълбочината на водните сондажи и в момента се стига трудно.

Скалният масив Малм Валанж е огромен по размерите си – един от едва няколкото подобни на континента, с все още запазена структура и е на дълбочина до около 2 хил. метра, докато проучването и потенциалният добив на газ ще бъде на по-голяма дълбочина, т.е. сондите и веществата, които ще се използват за извличането на газа, ще преминават през водоносния пласт.

Иначе казано, през подземните и потенциални питейни води за една четвърт от България.
Има ли газ наистина?
Какъв е обемът му?
Струва ли си риска от потенциален добив и икономически съобразен ли е?
Ако има газ, подлежи ли той на конвенционално извличане? Защото в противен случай, единственият възможен метод, който се използва при евентуален добив, са въглищната газификация – запалване на въглищните газове, при което се отделя синтетичен газ или фракинг?
Доколко той може да компенсира евентуално увреждане на природата или замърсяване на водните ресурси на една четвърт от България? А туризмът – какво ще правим с него?
Безопасна ли е технологията?
Ами, ако…

Все въпроси, които нямат достатъчно ясни и точни отговори. А и те са само част от неяснотите по случая.
Казуси, свързани с добив на газ по различни неконвенционални методи в Съединените щати (предимно щатите Невада и Аризона), в южна Италия и другаде, както и поредица от доклади на учени от различни институти на БАН, оповестени от несъгласните с добива, засилват опасенията и страховете на хората.

Това, което е ясно за момента е, че фирмата предвижда 41 сондажа, които ще минат през Малм Валанж.
За възможните варианти след приключването на делото на първата инстанция може да видите тук.

През септември 2014 г., тогавашният служебен екоминистър – Светлана Жекова, издаде изрична забрана за използване на неконвенционални методи за добив и проучване на газ в т.нар. блок „Вранино – 1“ в района на едноименното каварненско село в Добруджа след силно гражданско недоволство и протести. Потенциалният инвеститор беше американска компания. Именно това решение – от септември 2014 г., според природозащитници гарантира чистотата на водата в Добруджа, защото допусна само използване на конвенционални метори за проучване и добив на газ и отхвърли категорично въглищна газификация, фракинг и т.нар. CBM технологии, които създават риск за подземните водоносни пластове и защитените зони.

Едва около 30-тина км., делят районът на блок „Вранино – 1“ с Генерал Тошево, на чиято територия са над 40-те прогнозни площадки за търсене и добив на газ на „Русгеоком БГ“.

Каквото и да е последва от днешното заседание по административно дело, борбата за чистота и опазването на водата на Добруджа, а оттам и на поне една четвърт от България, ще се пренесе на следващата инстанция – в София.

Там, поне за момента подкрепа вече заявява и ПП „ДБ“ в лицето на Албена Симеонова.

източник: БНР, коментар в началото на статията: Таня Борисова / АгроКлуб