Биографично каре
Любомир Генчев е роден е през 1930 г. Завършил е в Политехниката в София. Не го приемат в Пловдивския автомобилен завод „Рекорд“, който е единственият автомобилен завод през 1954 г. По-късно постъпва в Пловдивския университет по хранителна промишленост и там стига до професор, през 1988 г. Проф. Генчев е син на генерал-лейтенант Никола Генчев. Той си спомни за своя бележит баща и открехна страниците на историята, които отдавна са пожълтели от забравата и от тлаката на времето.
– Г-н професор, кой е генерал-лейтенант Никола Генчев, с какво е известен той в нашата военна история?
– Неговото име е познато във всички военни документи от Първата и от Втората световна война. Роден е в Брацигово през 1897 г. Ученик е в Пазарджишката гимназия, но от там се прехвърля във военното училище, където в продължение на две години и половина се обучава и през януари 1917 г. е произведен в чин офицерски кандидат и веднага заминава за фронта. Зачислен е към 9-ти пехотен полк, който действа по това време на завоя на Черна и е под командването на полковник Борис Дрангов. Няколко месеца след това провежда едно патрулно нападение с група войници, прерязват телените заграждения, преминават през противниковото поле и скачат в един окоп, където залавят италиански пленник. Двадесет дена по-късно Генчев е произведен в подпоручик и е награден с орден – войнишки, златен, втора степен „За лично проявена храброст“, а по-късно получава и офицерският орден „За Храброст“- четвърта степен. През 1923 г. бъдещият генерал предпазва родният си град Брацигово от върлуващи банди, които са се насочили към града, за да грабят. През 1934 г. е активен участник във военния преврат на Военния съюз като представител на пловдивската група недоволни офицери. През 1943 г. се замесва и в съпротивителното движение. Оказва влияние на командирите на така наречените ловни дружини и на известния „Черен капитан“. На 12 септември 1944 г. е произведен в чин генерал-майор и е назначен за командир на Втора пловдивска пехотна дивизия. Тя води войната с германците през първата фаза в направлението Кюстендил-Гюешево-Крива Паланка-Стражин-Страцин-Куманово и Скопие. Генералът активно участва в боевете, когато види, че нещо не е на ред, като по този начин въодушевява своите подчинени, за което дори е и упрекван. При превземането на Крива Паланка, генералът в най-критичния момент отново се включва директно в боевете, с оръжие в ръка – прав и пръв.
–
Бил е уволнен от армията през 1935 г. за антимонархическа дейност, за какво по-точно става дума?
– 
Това се случва заради участието му във военния преврат. През 1935 г. е арестуван и уволнен от армията. Уволниха го, но продължиха да го следят. Военният съюз е бил много добре организиран в цялата страна. Дори и цивилен, о.з.майорът общуваше с офицери, които му идваха на гости като семейни приятели, от цяла Южна България, от Стара Загора, от Нова Загора, от Сливен. Всичките прояви на о.з.майор Генчев са архивирани от полицията.
– Кариерата му след 9 септември е доста бърза, дори става генерал-майор и месеци след това – генерал-лейтенант, на какво се дължи това бързо повишение?
– Военното министерство се заема от Военния съюз след 9 септември 1944 г. Министър на войната става Дамян Велчев от Военния съюз. Цялото министерство се заема от звенари и хора от Военния съюз. Генерал Стойчев става командир на Първа българска армия, Кирил Станчев става командир на Втора армия, генерал Урумов оглавява Четвърта армия. Командирите на дивизии също са от тези среди. Генерал Никола Генчев е техен съмишленик. Има доказани прояви от бойното поле. Честен и справедлив е. Популярен е сред войската и обществото. Говорят и пишат за него с възторг – изтъкнат командир и пръв ръководител.Наричат го храбрец, герой, неустрашим, прославен, легендарен, народен генерал.
–
Защо е отстранен от армията по-късно?
– Още на фронта генерал Никола Генчев проявява аполитичност. В Пловдив произнася смела реч от трибуната при връчването на войските от фронта и посрещането им в града, след края на първата фаза на войната. Тогава генералът казва: „Ние се бием за народна свобода, а не за тесногръда държавническа политика!“. Той влиза и в конфликт с помощник-командирите на Втора армия. Сваля портрети на комунистически активисти в спалните помещения в казармите в Пловдив и Варна. Във Варна е изпратен вече като генерал-лейтенант за командир на Трета армия. В края на 1945 г. Дамян Велчев го назначи за началник на канцеларията на министъра на войната. Именно тогава нарастват донесенията и обвиненията към него в „антиотечественофронтовщина“. През август 1946 г. партията вече изцяло завзема властта във войската. Генерал Никола Генчев подава молба за пенсиониране. На 29 ноември 1946 г. той е арестуван и е задържан в отдела за вътрешно разузнаване РО-2. Обвинен е във връзка с нелегалната организация „Военен съюз“. Той не признава вина. На 99-тия ден е освободен. На 1 юни 1949 г. отново го арестуваха и е в МВР. Бил е измъчван, за да признае вина. Тук е 30 месеца. На нито едно искане не е признал измислена вина. Той е обявен за враг на народа и за английски шпионин. След това е изпратен в лагера в Белене.
– Колко време престоява в лагера в Белене?
– Първата заповед за въдворяване е за една година, а след това има втора заповед, с която е въдворен в лагера за четири години. Остава там в продължение на 30 месеца. Не е „превъзпитан“ и намират стара следа от 1923 г., когато е спасявал Брацигово от набезите на бандите, че е разпоредил убийството на трима въстаници. Делото е на 23 април 1954 г., но свидетелят се обърква. Тогава има нова присъда от година и половина и генералът е въдворен в Пловдивския затвор.
– Как живее генерал Генчев след лагера?
– Непрекъснато беше следен и наблюдаван. Зачислен е към пловдивския „вражески контингент”. Отчислен е 4 месеца след смъртта му.
– Вие като негов син, как живеехте с такъв баща, обявен за враг на народа?
– Не съм пострадал от това. Завърших университета, бях добър ученик и студент. Майка ми беше учителка. Помнят я с добро име. „Обичан и отричан” е заглавие на публикация във военно списание за моя баща. От него не съм чул да казва „АЗ“, дори и с малки букви, както се казва.
– С какво трябва да запомним генерал-лейтенант Никола Генчев?
– С неговите военни дела и с неговата упоритост и устойчивост. С неговата мъдрост, знания и умения. Той е един от малцината, които не наведоха глави пред новата власт. За несъгласието си с нея понесе стоически затвор, насилие, лагер, но остана верен на себе си.
Снимки архив на Любомир Генчев.
