БИСТРИШКИТЕ БАБИ – БЪЛГАРСКОТО ЧУДО ОТ ХОЛОЦЕНА
Снимка: Fixstay.com |
Фолклорната група „Бистришките баби“ съществува официално от 1946 г., седем години след създаването на „Бистришка четворка“ – първият оркестър за народна музика на българското радио, който свирел на живо пред микрофона. Специалистите определят начина на пеене на „Бистришките баби“ като полифония. Част от изпълнителките са извиквачки, други – криви бучачки, останалите – прави бучачки. Това е така нареченото набученто пеене. Бистришките баби са обявени за нематериално съкровище от Unesco през 2005 г.
Неотдавна в читалището в Бистрица беше представен документален филм за групата. Онова, което наистина поряза е, че тези жени пеят на самодеен принцип, а в същото време пазят и съхраняват едно уникално пение, защото това не са песни, а пения. Именно заради това, когато те пеят „Богородице дево“ в църквата в манастир в Бистрица, това им сде получава точно толкова добре, колкото и когато слушаме професионални църковни хорове. Именно, защото песните в църковните пения не са песни, а пения. Другото важно и уникално нещо за бабите е, че тази музика и мелодика не може да се нотира – да се запише с ноти, защото тоновете са свръх повече и създават усещанвето на какафония, а в същото време има ясен, макар и динамичен ритъм, полифонична мелодия и в крайна сметка – приятно възприятие за слуха. Това са едни звуци, които предавани през векове и хилядолетия, всъщност са звуци от епохата на холоцена.
Холоценът е геоложка епоха, която започва в края на плейстоцена,(преди около 12 хил. години при С14 датиране) и продължава до днес. Холоцен е част от периода кватернер. Името му идва от гръцката дума ὅλος, (хилос, изцяло или цял) и καινός (каинос, нов), което означава „изцяло скорошен“. Холоцена включва в себе си разпространението на човешкия вид в целия свят и цялата писмена човешка история. Човешкият отпечатък върху Земята е сложил край на епохата холоцен, твърдят учени, които предлагат да бъде призната новата геоложка епоха антропоцен, съобщи неотдавна АФП.
И като се замислим днес, как е възможно да чуваме все още напълно запазени звуци и ритми от преди 12 хиляди години…!!! Това е истинско богатство, почти равно на пещерата на Али Баба, или Александрийската библиотека в Египет, което ни представя емоция, която е била усещана и пресъздавана в съвършено древно изкуство, това са тежненията, сълзите, смехът и въздишките на древните хора от холоцена, когато тази музика и тези пения са били сътворени от първобитните хора.
На официална церемония в ЮНЕСКО на 25.11.2005г. бяха оповестени шедьоврите, включени в списъка на световното нематериално културно наследство. Международно жури с председател принцесата на Йордания г-жа Басма бин Талал оцени високо българската кандидатура, като включи „Бистришките баби“ в листата на световните шедьоври. Дипломата за „световен шедьовър“ бе връчена от Генералния директор на ЮНЕСКО г-н Коичиро Мацуура.
Групата представя автентични песни от Шоплука. Поради своеобразното си полифонично пеене групата на „Бистришките баби“ става известна по света. Пеенето им е уникално, много старинно, запазено още от предхристиянската епоха. Специалисти го определят като уникална полифония на 3 гласа. Полифонията е архаичен тип пеене с характерна мелодика, съхранило се през хилядолетията.
Притеснението днес е тези уникални полифонични пения да не изчезнат, защото ако се прекъсне връзката, днешните „Бистришки баби“ твърдят, че по записи няма да може да се възстанови тази уникална култура, която е в свояобразния златен фонд на културното наследство на човечеството.
Групата на „Бистришките баби“ гостува многократно във Великобритания, Франция, Белгия, Италия, Германия, САЩ. През 1978 г. получават престижната Европейска награда за народно изкуство на фондация „Алфред Тьопфер“, Хамбург.
Бабите и техните внучки представят България и на „Европалия“ в Белгия през 2002 г.
Бистрица е едно от най-старите села и най-голямото подвитошко селище. Разказват, че когато Софийското поле било езеро около него имало само три села – Яна, Бояна и старо село Бистрица в месността “Фращане”. Сега населението му е над 5000 души.
Един девиз на местните жители “Епа я съм бугарин, затова си вардим верата” обяснява защо в картата на І-то и ІІ- то българско царство Бистрица съществува като крепост. Бистричани имат всички характерни за шопите черти – трудолюбиви, досетливи, изобретателни, силно честолюбиви, но и често консервативни. А за фолклора какво повече от “Само песни да сака човек“!
Много превратности е преживяла Бистрица – и турско гонение, и фанариотска алчност, и свещеническа греховност, но населението не се е повлияло от случайни явления и заблудите на отделни личности. То здраво се държало за традициите и православието и изпълнявало предписаното. Витошката Мала Света гора е имала 14 манастира, а бистришкия манастир Св.Георги Зограф е ръководил останалите.
