Ранно производство на картофи
Ранните картофи имат предимството да освобождават рано площта, което дава възможност за сеитба на втора култура или за лятно засаждане на картофи, две реколти в една година.
Ранните картофи имат предимството да освобождават рано площта, което дава възможност за сеитба на втора култура или за лятно засаждане на картофи, две реколти в една година. Ранните картофи се отглеждат в сравнително благоприятен в климатично отношение период (началото на март до края на юни), когато валежите са повече и по-равномерно разпределени, среднодневните – температури са между 14-20 градуса, максималните не надхвърлят 28 градуса, а минималните са над 0 градуса.
Място в сеитбообръщението и подготовка на площите
След различни предшественици могат да се засаждат ранни картофи – грах, фасул, дини, фъстъци, ечемик, царевица и др. Не се препоръчва отглеждане на ранни картофи след култури от същото семейство (домати, пипер, патладжан). Ранните картофи понасят добре монокултурно отглеждане.
За тях най-подходящи са леките и отцедливи почви, които напролет бързо се затоплят и позволяват засаждане на ранни картофи да се извърши в по-ранни срокове. Тежките, свързани и студени глинести почви са неподходящи за отглеждането им. Ранните картофи изискват добре обработени и дълбоко разрохкани почви. Подготовката на площите започва още през есента с почистване на растителните остатъци и оран на дълбочина 28-30 см. В зависимост от състоянието на почвата предсеитбената обработка включва 15-18 см дълбочина . Тъй като картофите за ранно производство се отглеждат при поливни условия, особено важно в подготовката на площите е подравняването, с оглед качественото провеждане на следващите работни процеси – засаждане, третиране с хербициди, окопаване, загърляне, поливане и прибиране. В подготовката на площите влизат маркирането или набраздяването и оформянето на поливните бразди.
Торене на картофите
Картофите са култура с високи изисквания към плодородието на почвата. За определяне торозапасеността на почвата е необходимо предварително да бъдат взети проби за почвен анализ, въз основа на който се изчисляват препоръчителните торови норми. Производителите най-често използват органично и минерално торене на ранните картофи. От органичните торове най-добри резултати при торене на ранни картофи дава разложеният оборски тор, който съдържа почти всички необходими за растението макро- и микроелементи. На леките почви оборският тор (разложен) в количество 2-5 т на декар се внася напролет с обработката на почвата, а при свързаните глинесто-песъчливи – с есенната оран. Нормите и сроковете на внасяне както на органичния, така също на минералните торове се определят в зависимост от плодородието на почвата, предшественика и планирания добив. Фосфорните и калиевите торове се внасят еднократно с есенната оран или рано напролет. При картофите не се препоръчва употребата на калиев хлорид. Азотните торове се внасят еднократно или двукратно. Ако производителят планира изваждането на картофите да стане през май, цялото количество на азота се дава при засаждането. При реколтиране на картофите през втората половина на юни по-ефективно е 2/3 от нормата на азотните торове да се внесе при засаждането и 1/3 – с първото окопаване. При нужда може да бъдат внесени и микроелементи, като за целта се използват листни торове, които се прилагат по време на вегетацията и могат да се комбинират заедно с препаратите за растителна защита.
Рътене на клубените
За да се рътят, клубените с тегло 60-80 г, наредени в щайги, в два реда, с връхната част нагоре, се поставят към средата на януари в затъмнено помещение, в което се поддържа температура 8-10 градуса и относителна въздушна влажност 80-85%. Когато кълновете станат 3,5-2 см дълги (след около 10-15 дни), затъмняващите средства се отстраняват, за да се освети помещението. След 25-30 дни помещението отново се затъмнява и температурата се понижава до 2-4 градуса за 15-20 дни. Клубените с тънки провласени кълнове се отстраняват.
Засаждане на ранни картофи
Засаждането на ранните картофи се извършва, когато температурата на почвата в десет-сантиметровия почвен слой достигне 6-7 градуса. За Южна България оптималните срокове за засаждане на ранни картофи са между 20 февруари -10 март, а за Северна България между 20 март и 5 април. Всяко избързване или закъсняване на засаждането на ранните картофи се отразява неблагоприятно върху развитието им. При температура по-ниска от 6 градуса вкореняването и развитието на кълновете се забавя, поникването на растенията се удължава.
Ранните картофи формират много по-дребен храст от късните и понасят добре по-голяма гъстота на засаждане. При повечето сортове картофи най-подходящите разстояния на засаждане са 70-75 см между редовете и 20-25 см вътре в реда. При тази гъстота на засаждане се извършват нормално окопаването и загърлянето на картофите, без да се уврежда кореновата система и столоните. Тя осигурява 5500-6500 гнезда на декар. Посочените разстояния на засаждане водят до използването на по-голямо количество посадъчен материал (250-300 кг/дка), но в замяна на това се получават по-високи добиви стандартна продукция в ранните срокове на реколтиране. Дълбочината на засаждане е 8-12 см, като зависи от механичния състав на почвата, от срока на засаждане и от възможния риск за измръзване на клубените.
Картофите се засаждат ръчно или механизирано. При ръчно засаждане клубените се поставят в готовите бразди на 2/3 от височината им. Браздите по възможност се правят по посока изток-запад, като клубените се засаждат на южното изложение. При наклонени терени браздите се оформят напречно на наклона, за да се избегне ерозията на почвата. Клубените се поставят внимателно с кълна нагоре.
Грижите през вегетацията
Грижите през вегетацията за ранните картофи се състоят в навременно окопаване, подхранване с торове, загърляне на посевите, борба срещу плевелите, болестите и неприятелите и поддържане на оптимална почвена влажност.
При благоприятни климатични и почвени условия картофите поникват след 15-20 дни. При влажна и студена пролет поникването може да се забави и при торените с оборски тор почви има опасност от заплевеляване на посевите.
Първото окопаване на картофите или разрохкване на почвата в редове се извършва, когато растенията достигнат 8-12 см височина, а загърлянето – 10-12 дни по-късно. С първата копан се прави и подхранването с азотен тор в случаите, когато е предвидено да се внесе двукратно. При евентуално осланяване или измръзване на картофите подхранването с 5-6 кг азот и окопаването стимулират възстановителната им способност и образуването на нова листно-стъблена маса. При нужда засегнатите от измръзване посеви се поливат с 25-30 м3 вода на декар.
Поливане на ранни картофи
Ранните картофи са поливна култура. Критичен период по отношение на почвената и въздушната влага е фазата бутонизация-цъфтеж. В този период средният дневен прираст в теглото на клубените е максимален и нуждата от вода е най-голяма. Моментът на поливане на картофите се определя конкретно, като се имат предвид наличната почвена влага и физиологичнотото състояние на растенията. При нужда от вода храстът става по-тъмно зелен, а в обедните часове при слънчево време листата слабо завяхват. Поливането се извършва гравитачно или с дъждовална инсталация, с поливна норма 25-30 м3 вода на декар. Броят на поливките е в зависимост от количеството на падналите валежи и почвения тип. По-леките и песъчливи почви трябва да се поливат по-често за разлика от по-свързаните глинесто песъчливи почви. През периода на интензивно нарастване на клубените и формиране на добива почвената влажност се поддържа в границите от 65 до 80% от ППВ.
Важна грижа през вегетацията е навременната и качествена растителна защита на картофите. От гъбните болести за ранните картофи най-опасна е картофената мана. Първото третиране на посевите е профилактично и трябва да се извършва до сливането на листната маса в редовете. За целта се използват конкретни фунгициди с предпазно действие. След появата на първите признаци на болестта се прилагат системни препарати, имащи лечебни и предпазни ефекти.
Прибиране на ранните картофи
При прибиране на ранни картофи през втората половина на май обикновено не се налага посевите да се третират срещу картофена мана и колорадски бръмбар. По-късните посеви (юни) обаче трябва да се пръскат 1-2 пъти профилактично. Борбата срещу колорадския бръмбар е най-ефективна, когато се води срещу ларвите на бръмбари от първа и втора възраст.
Прибирането на ранните картофи започва през май и продължава да 15-20 юни. Извършва се с нож-скоба плуг или на ръка с мотика. Изваждането на ранните картофи трябва да става много внимателно. Обикновено ранните картофи се реколтират, преди да е настъпила пълната им зрялост, поради което младите клубени са неузрели, кожицата им лесно се забелва и бързо дава фира, която за едно денонощие може да достигна 4-6%.