О` СТАВКА!
Два деня гербави дружини
как парламента бранят. Всичките мисири
трепетно повтарят на скандала ревът.
Протестъри ужасни! Дванайсетий път
гъсти орди лазят по трибуната дива
и плюнки се стелят, и пот я залива.
Мая подир Тошко! Рояк след рояк!
Хаджимравин безумний сочи върха пак
и вика: „Търчете! Тамо са мутрите!“
И дупедатите тръгват с викове сърдити,
и „Мутри вън!“ гръмовно въздуха разпра.
Шайката отговаря с други вик: Отпуска!
И с нов дъжд обиди, попържни и плюнки;
дружините на Бойко, оплискани в слюнки,
пъшкат и мрънкат, без сигнал, без ред,
всякой гледа само да бъде напред
и арументи геройски за Бойко да изложи,
и един враг повеч млъкнал да положи.
Социалистите екнат. Турците ревът,
ПКП налита и напада ги с прът; –
Идат като тигри, бягат като овци
и пак се зарвъщат; мутривънци, славитрифоновци
кат хлебарки тичат по страшната зала,
не сещат ни за кюфтаци, ни за пиячка, ни за спирала.
Законопроектът е отчаян, вотът е лют.
Два дни веч се плюят, но Бойко не иде,
от нийде взорът надежда не види
и патреотичните орли не фърчат към тях.
Нищо. Те ще паднат от власт, но с Гешев – без страх –
кат група на Марешки под вота на Плебса.
Гласуване иде; всичките нащрек са!
Последният напън вече е настал.
Тогава Борисов, наший генерал,
ревна гороломно: „Млади ГЕРБавняци,
бягайте бързо към дубайските сокаци!
на вашата сила Бойко повери
парламента, джипката и шкафчето дори!“
При тез думи силни шайките горди
очакват геройски дупедатските орди
бесни и шумещи! О, геройски час!
ПКП намери поцинкована кофа тогаз,
аргументите липсват, но ГЕРБерите траят,
смисълът се пречупва – псувните остаят
и сладката радост Митов да изберът
пред цяла държава, на тоз славен рът,
с един Джип и с една победа.
„Бате Бойко сега нази гледа,
тоя връх висок е: той ще ни съзре,
ако би бегали: в затвора да идем по-добре!“
Няма веч Работа, Работа, Работа! Има хекатомба!
Всяка реплика меч е, всяка процедура – бомба,
всяко нещо – удар, всяка патка с – плам.
Сачева и Лъчо изчезнаха там.
„Грабайте суджука!“ – някой си изкряска
и ГЕРБерите гладни фръкнаха завчаска
кат мухи черни над черний калищак,
наглеят, и лапат като управляващи пак!
И ДПС тръпне, друг път не видели
ведно да се псуват и леви и подеснели,
и въздуха цепят със демонский вик.
Скандалът се обръща на бой – предават го в ПИК,
Кукувците наши като скали твърди
желязната кофа срещат с железни си гърди
и фърлят се с песни в свирепата сеч,
като виждат харно, че концерт пак ще правят веч…
Но вълни по-нови на Корни – левашки
псуват, присмиват ГЕРБавняка юнашки…
Йоще миг – ще падне Борисов от власт.
Изведнъж Радев пристигна със страст.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
И днес йощ Каталът, щом Панорама зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урна на урна и от век на век!
