КРУШЕВО – КЛУБ РОДОЛЮБИЕ И ОТЕЧЕСТВОЗНАНИЕ – ДИАН БОРИСОВ , ДИМИТЪР ПАНЧЕВ

Крушево е отбелязано за първи път в османски данъчни регистри от 1467 – 1468 година. Като град се развива от края на 18ти век. Към тях се присъединяват албанци (предимно тоски), българи и други.

През 19ти век Крушево се разраства като търговски център. През 60-те години на 19 век в града се учредява българска община и българско училище. Впоследствие се открива и българско девическо училище, което функционира наред с гръцките училища. По-голямата част от българското население минава под върховенството на Българската екзархия заедно с архимандрит Софроний, който 40 години служи в града. Но църквите остават в ръцете на власите гъркомани и българите са принудени да построят параклис.

През 70-те и 80-те години се увеличава броят на работниците имигранти. Те са най-често жители от съседните села и се установяват в горната част на града, където възниква нов квартал, известен под името Бугарска махала. Според професор Густав Вайганд написал в книгата си „Umstrittene Identitäten“ през 1889 г. в Крушево са живеели 15 000 жители.

Основният поминък на населението дълго време е скотовъдството. В края на 19ти век повечето крушевски власи се преориентират към търговията, стават собственици на ханове и кръчми. Българското население, особено след Освобождението, се специализира в строителството и строителното предприемачество.

През 1872 година, след провъзгласяването на Българската екзархия, патриаршеският охридски митрополит Мелетий мести седалището на епархията си от будния български град Охрид в Крушево, където може да се опре на влашкото гъркоманско население. Катедрална църква на Охридско-преспанска епархия става „Свети Никола“.

Според българския географ Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в началото на 20ти век Крушево има 9350 жители, както следва: 4950 българи християни, 400 арнаути християни и 4000 власи.

Християнските жители на града са разделени в конфесионално отношение. Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Крушево се състои от 5848 българи екзархисти, 776 българи патриаршисти гъркомани, 400 българи патриаршисти сърбомани, 4470 власи и 600 цигани. В града има 1 прогимназиално и 2 основни български училища, 2 основни гръцки, 2 основни сръбски и 1 прогимназиално и 1 основно влашко.

По време на Илинденско-Преображенското въстание в града е обявено временно управление, известно под името Крушевска република, която просъществува 10 дни. В града е образувано временно правителство, в което влизат представители на трите общности – българи, власи и гъркомани (власи и българи).

Съществуването на Крушевската република трае само 10 дни – от 3 до 13 август 1903 г. Тя е най-големият успех на въстанието. Републиката е обявена в семейната къща на Наум и Георги Томалевски, в която днес се помещава „Музеят на Илинденското въстание и Крушевската република“.

Организацията на управлението в града е повлияна от социалистическите възгледи на част от ръководството, членуващо в така наречената Македоно-одринска социалдемократическа група на БРСДП. Щабът на въстаниците избира Привременното правителство в състав: Вангел Дину, Георги Чаче, Теохар Нешков, Христо Кюркчиев, Димитър Секулов и Никола Балю. Фактическият водач на въстаническата власт в Крушево е Никола Карев. Най-известният документ, който според някои мнения е издаден от Привременното правителство на Крушевската република, е Крушевския манифест. Можете да видите какво като цяло е представлявал документа по-долу.

На 12 август 1903 г. редовна турска армия и башибозук, подкрепени от артилерия, напредват към града. Решително и най-кръвопролитно сражение четите на ВМОРО дават на Мечкин камен. След това град Крушево е превзет от турската армия и над мирното население се извършват големи погроми.

След Младотурската революция, в 1909 година българските жителите на Крушево изпращат телеграма до Отоманския парламент, с която искат отварянето на черквата „Свети Петър и Света Троица“:

„Черквата „Свети Петър и Света Троица“, построена… с помощьта на подвѣдомственото на Екзархията население на гр. Крушово и околията и за построяването, на която е добито нужното позволително пакъ отъ българитѣ и на името на българския епископъ… отъ 15 години насамъ стои затворена и е на срутване… Ето защо умоляваме най-горещо отъ името на всичкото българско население за отварянето на черквата и прѣдаването ѝ в наши рѫце като законни собственици. Митрополийски намѣстникъ въ Крушово: свещ. Левъ, членове: свещ. Богданъ Никола Йосифовъ, Гл. Димитровъ, Ставре Секуловъ, Мито Кръстовъ.“

През септември 1910 година градът пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците. На 23 септември градът е блокиран от войска и е забранено всякакво движение по улиците. Арестувани са 50 граждани, 12 от които са изтезавани като бивши членове на българския комитет. Сред арестуваните са екзархийският архиерейски наместник протоерей Наум Мошков, свещеник Кочов и подпредседателят на училищното настоятелство.

При избухването на Балканската война цели триста души от Крушево са доброволци в Македоно-одринското опълчение. През 1912 година по време на Балканската война четите на Иван Джонев, районен крушовски войвода на ВМОРО, Методи Стойчев и Ставри Димитров влизат в Крушево на 25 октомври 1912 година и установяват в града временно българско управление, продължило до 15 ноември, когато в Крушево влизат сръбски части. На 15 ноември в града влиза сръбска рота, а четите на Стойчев, Джонев и Димитров събират оръжието от турските села и въоръжават местното българско население. Сърбите веднага предприемат обезоръжителна акция и българското население е подложено на масов побой. В обезоръжителните комисии освен сърбоманите влизат и гъркоманите. Петдесет видни българи са хвърлени в затвора. Търговецът Димитър Кръстев е пребит, защо има фирма на български език. Издадена е официална заповед всички фирми да са на сръбски, а из града и по селата са разлепени обяви със заповед населението да говори и пише само на сръбски. Сведенията за насилията над българите стигат до чуждия печат и околийският управител Ефто Бекрич събира членовете на българската община и ги принуждава да подпишат декларация, че „крушевчани се радват на най-голяма свобода“.

След Междусъюзническата война, Крушево остава в границите на Сърбия, като новите власти затварят влашката църква „Свети Йован“, а българското трикласно училище „Кирил и Методий“ преименуват на „Крал Петър“.

През Първата (от 1916 до 1919) и Втората (от 1941 до 1944) световни войни градът се намира под българско управление.