https://www.facebook.com/595933700777771/posts/1318096948561439/?d=n
Крушево е град в Северна Македония, център на Община Крушево. Намира се в западната част на страната и има население от 5330 души. Града е разположен в котловина, с източно изложение в началото на река Долче, на надморска височина от 1250 метра.
























През 70-те и 80-те години се увеличава броят на работниците имигранти. Те са най-често жители от съседните села и се установяват в горната част на града, където възниква нов квартал, известен под името Бугарска махала. Според професор Густав Вайганд написал в книгата си „Umstrittene Identitäten“ през 1889 г. в Крушево са живеели 15 000 жители.












През 1872 година, след провъзгласяването на Българската екзархия, патриаршеският охридски митрополит Мелетий мести седалището на епархията си от будния български град Охрид в Крушево, където може да се опре на влашкото гъркоманско население. Катедрална църква на Охридско-преспанска епархия става „Свети Никола“.












Християнските жители на града са разделени в конфесионално отношение. Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Крушево се състои от 5848 българи екзархисти, 776 българи патриаршисти гъркомани, 400 българи патриаршисти сърбомани, 4470 власи и 600 цигани. В града има 1 прогимназиално и 2 основни български училища, 2 основни гръцки, 2 основни сръбски и 1 прогимназиално и 1 основно влашко.
























Организацията на управлението в града е повлияна от социалистическите възгледи на част от ръководството, членуващо в така наречената Македоно-одринска социалдемократическа група на БРСДП. Щабът на въстаниците избира Привременното правителство в състав: Вангел Дину, Георги Чаче, Теохар Нешков, Христо Кюркчиев, Димитър Секулов и Никола Балю. Фактическият водач на въстаническата власт в Крушево е Никола Карев. Най-известният документ, който според някои мнения е издаден от Привременното правителство на Крушевската република, е Крушевския манифест. Можете да видите какво като цяло е представлявал документа по-долу.
























„Черквата „Свети Петър и Света Троица“, построена… с помощьта на подвѣдомственото на Екзархията население на гр. Крушово и околията и за построяването, на която е добито нужното позволително пакъ отъ българитѣ и на името на българския епископъ… отъ 15 години насамъ стои затворена и е на срутване… Ето защо умоляваме най-горещо отъ името на всичкото българско население за отварянето на черквата и прѣдаването ѝ в наши рѫце като законни собственици. Митрополийски намѣстникъ въ Крушово: свещ. Левъ, членове: свещ. Богданъ Никола Йосифовъ, Гл. Димитровъ, Ставре Секуловъ, Мито Кръстовъ.“
























След Междусъюзническата война, Крушево остава в границите на Сърбия, като новите власти затварят влашката църква „Свети Йован“, а българското трикласно училище „Кирил и Методий“ преименуват на „Крал Петър“.






















До преди 20—25 год. Крушово беше най-голъмия скотовъден център и въртеше голяма търговия с консервирано месо. Българите от Крушово са добри майстори, търговци и предприемачи на строеж. Българският елемент в Крушово силно се е проявил в борбата за черковно-училищното дело. Българите в Крушово притежават най-хубавото и грамадно училищно здание в цяла Македония.





