На 19 април 1944г. случайно е открита Казанлъшката гробница под могилен насип от войници, които копаели окоп в североизточната част на Казанлък.
Тракийската гробница в Казанлък е зидана кръглокуполна гробница, която се намира в Казанлък и е част от голям некропол, разположен в близост до древната столица на Одриското царство Севтополис. Датирана е в края на IV в. пр. Хр. – началото на III в. пр. Хр. и от 1979 е в списъка на ЮНЕСКО на Световното културно и природно наследство.
Гробницата е на тракийския владетел Ройгос. Могилата имала вид на естествен завършек на природно хълмистото възвишение. Тя била висока 7 m, с диаметър на основата 40 m. Войниците попаднали на иззидана каменна стена. Любопитството ги накарало да я разбият, след което влезли в нисък и тесен коридор, където имало повалена правоъгълна гранитна плоча, а от там в кръгло засводено помещение. Осъзнали, че са открили нещо важно, те извикали археолог и той потвърдил предположенията им. Така бил открит забележителен паметник от ранноеленистическата епоха у нас, който сега е сред Стоте национални туристически обекта.
Подобни куполни гробници са открити в Тракия, Южна Русия и Мала Азия. Корпусът се състои от гробна камера с кошеровидно-камбановиден купол и коридор към нея. Гробницата е покрита от каменна риза, от която пред входа на дромоса се отделят два успоредни зида, които оформят правоъгълно преддверие с дължина 2,60 м и ширина 1,84 метра. Гробницата е изградена от тухли, които в дромоса имат правоъгълна форма, а в куполното помещение са трапецовидни. Последните са служили за изграждането на помещения с кръгъл план. Тухлите в гробницата са свързани с хоросан, съставен от вар и пясък.
В камерата са открити останки от мъж и жена, в коридора пред камерата с кости на кон. В могилния насип са открити керамични и обредни съдове, както и части от златни украшения. Поради това, че в гробната камера са намерени незначителен брой предмети се смята, че е била ограбена още в древността. Някои предмети (40 златни копченца, 3 глинени розетки) са пример за високо развито ювелирно изкуство у траките през тази епоха. При извършване на проучвания и снемането на могилния насип са открити и две жертвени огнища със следи от жертвоприношение. В насипа е открита и изкусно изработена каничка от тънък сребърен лист. Нейната шийка е украсена с позлатен пояс от фино гравирани лаврови листа.
След пресяване на големия слой прах натрупал се по пода на гробницата са били открити няколко малки, кръгли, сухо позлатени мъниста от глина; част от желязна юзда; железен връх на копие; силно ръждясал и раздробен на късове крив железен нож; три малки осмолистни розетки от глина, боядисани в бяло с оцветени в небесносиньо тичинки на цветчета; глинена розетка с двадесет и осем листенца, лицевата страна на която е сухо позлатена; малка златна халка; сто и четиресет дребни полусферични златни „копченца“, от вдлъбнатата страна, на които е прикрепена малка златна спирална халкичка; тесни златни, спирално усукани лентички.
„Копченцата“ и лентичките вероятно са били пришити към някаква тъкан. Предполага се, че те са били на облеклото на покойниците, а розетките – от диадемата на тракийката.
Световната си известност гробницата дължи на уникалните си стенописи в коридора и куполното помещение — едни от най-добре запазените стенописи на античната живописност от ранноелинистическата епоха. Стените на дромоса и погребалната камера са изпълнени с живописна украса, която заема площ от 40 m2. Тя показва отделни моменти от земния, военния и задгробен живот на тракийския вожд положен в нея.
Художникът Кодзимасис Хрестос, известен в античната история, е работил с 4 основни цвята: черен, червен, жълт и бял. Използвани са две техники: мокро фреско при декоративната и фигуралната живопис и темпера при оцветяването на пода и стените. В украсата е използвана енкаустична техника, при която мазилката добива лъскав, почти огледален блясък.
Стенната декорация прилича на лицевата стена на богата постройка, облицована с мраморни плочи и завършваща с архитектурни детайли. В преддверието стените са измазани с глина. На фриза върху източната стена на дромоса са изобразени пеши и конни воини. Сцената възпроизвежда сблъсък между две неприятелски войски. Централно място заемат двама войни, изправени един срещу друг. Единият е облечен с къс червен хитон, на главата си носи жълт шлем. Обут е с червени обувки със заострени върхове. Другият воин стои срещу него и е облечен с къс син хитон и светлосиньо наметало. На главата си има шлем цвят охра. В ръцете си и двамата държат по един крив нож и по две дълги копия. Около тях са представени други пеши и конни войни.
В центъра на фриза върху западната стена е представена картина, сходна на тази във фриза на източната стена. Тук обаче единият воин е коленичил с левия си крак пред другия. Според Иван Венедиков в дромоса е изобразено историческо събитие, свързано с живота на погребания в гробницата владетел, а според Иван Маразов това е митична сцена, представяща войнското достойнство на погребания.
В куполното помещение (същинската гробна камера) се набюдава широк фриз с фигурална живопис, в който е разгърната обширна многофигурна композиция изобразяваща „Погребално угощение“. В центъра на главния фриз в купола, срещу ниския правоъгълен вход, са изобразени фигури на мъж и жена, съпружеска двойка седнали край масичка с храна, а около тях прислужници, носещи дарове. Мъжът е представен в тържествена и спокойна поза, седнал е върху пъстра възглавница. Косата му е тъмна и се спуска на дълги къдри към тила, а на главата си носи лавров венец, белег на героизиране. Жената седи до него на кресло. Косата ѝ е също тъмна, леко вълниста и прибрана.
Около главните две фигури са изобразени още много жени и мъже. Някои от тях са прислужници, ратаи, коняри, музиканти. Значително по-високата фигура с поднос, в който се забелязват нарове, вероятно е Богиня-майка (от типа на Деметра), посрещаща починалите в подземното царство. Много реалистично е изобразена сцена на погребално угощение с шествие. Според Людмила Живкова, сплетените ръце на съпрузите въплъщават идеята за прощаване и раздяла с мъртвия, а според Иван Маразов те са знак за брачен ритуал, свещен брак с богинята-дъщеря (от типа на Персефона) в отвъдното. С изключително майсторство са представени колесничар, колесница и коне, като част от погребалното/сватбено шествие. В шествието участват още музиканти, свирещи на тръби. Представени са и два богато оседлани коня, вероятно собственост на покойниците, и още четири пищно украсени коня. Най-горната част на купола, над корниза, е разчленена на три полета. Във всяко едно поле е представена по една вихрено препускаща конница.
За погребалните традиции на траките Херодот пише:
„Богатите се погребват така: Трупа държат изложен три дни наред; Колят жертвени животни и се угощават като по-напред оплакват умрелия, след това го погребват като го изгарят или заравят в земята. После издигат могила и устройват състезателни игри.“
През 1946 г. гробницата е била вградена в специална защитна постройка, която през 1960 г. е преустроена. През 1961 г. е снабдена с климатична система, която да осигури необходимите условия за съхранение на стенописите. През 1966 г. ЮНЕСКО организира международна комисия с цел извършването на цялостна проверка на състоянието на стенописите. През 1979 г. е включена в Списъка на световното наследство на Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство.
С цел съхраняване на стенописите достъпът до оригиналната Казанлъшката гробница е строго ограничен. Достъпна за посещения е изградената в близост гробница-копие. Тя е проект на архитект Младен Панчев. Художниците, пресъздали стенописите, са професор Любен Прашков, Златка Кожухарова и Слави Войков.
