МИНАЛО НЕЗАБРАВИМО
На 19 април 1863 година е роден Цветан Радославов, чиято песен „Мила Родино „, написана в навечерието на Сръбско-българската война – 1885 г., става по-късно български държавен химн
доц.д-р Петър Ненков
Първият български химн е «Шуми Марица» е създаден през 1876 г. от учителят, книжовник и революционер от Търново Никола Живков. През Руско-турската Освободителна война 1877-1878 г. той за кратко време се превръща в боен марш на българските опълченци, които с песента на уста се хвърлят в епичните боеве с турските войски при Стара Загора през юли 1877 г., при отблъскването през август същата година на бесните юруши на Сюлеймановите пълчища на връх Шипка и при неудържимата атака на турския укрепен лагер Шипка-Шейново през януари 1878 г.
В Сръбско-българската война през ноември 1885 г. песента се пее масово от младите български воини в сражениата със сръбските агресори при Сливница, Гургулят, Видин, Драгоман и Пирот . След като получава популярност и се запява от целия български народ, тя е избрана през 1886 г. за държавен химн на Княжество България. Иван Вазов прави обработка на текста на песента и изглажда някои нейни несъвършенства.
През войните за национално обединение 1912-1918 год. песента се пее от българските воини в окопите и при шеметните им щикови атаки на нож. Тя се изпълнява от полковите духови музики застанали в първа бойна линия и така наелекризира българските пехотници, че те политат, като лъвове, презрели смъртта, срещу дъжда от куршуми и превъзхождащия ги враг и го карат да побегне панически от бойното поле.
След паметните победи при Лозенград, Люлебургаз, Бунархисар и връх Средногорец в Родопите често пъти по медните си духови инструменти, военните музиканти откривали множество дупки от вражески куршуми и осколки от снаряди . Тази велика песен, свързана органически с борбите на българския народ за национално освобождение и обединение, остава държавен химн на Царство България до 1944 г.
След победата на ОФ на 9 септември 1944г. във връзка с новите идеали, цели и усло-вия партийното и държавно ръководство на страната решава да смени държавния химн „Шуми Марица” с нов. Новата комунистическа власт избира партийния марш „Репу- блико наша здравей”, който се изпълнява през периода 1947-1950 г.
Освен него, през периода 1947-1948г. се изпълнява и химнът „Хей славяни” – във връзка с модерната по това време идея на Сталин, Г. Димитров и Тито за създаване на голяма балканска социалистическа федерация между България и югославските републики .В публичното пространство също така се налага и песента „ България мила – страна на герои”.И трите песни обаче не са възприети от българския народ, като масови, патриотични и любими .
Това налага през 1964 г. да се сформира комисия, която провежда всенароден конкурс за избор на нов държавен химн. За такъв е избрана масовата патриотична песен написана от свищовския студент, доброволец в Сръбско-българската война 1885г. Цветан Радославов – „Мила Родино“. На това решение на комисията се противопоставя изтъкнатия композитор, академик Петко Стайнов, който твърди, че мелодията на песента не е оригинална, а е стара еврейска мелодия . Гласът му обаче е игнориран и комисията предлага с пълно единодушие песента „Мила Родино” за ново държавен химн.
С указ на Президиума на Народното събрание от 7 септември 1964 г. песента на Цветан Радославов е избрана за държавен химн на Народна Република България. Впоследствие отделни пасажи от текста на песента са преработени от видните поети Димитър Методиев и Георги Джагаров. Направена е допълнителна хармонизация на музикалното звучение от композиторите Филип Кутев и Александър Райчев. Тази песен не е изкуствено творение, нито пък е рожба на предварително задание. Тя е любима патриотична песен на българския народ. Тя превъплъщава в себе си синовното ни преклонение пред Родината, тя носи в себе си барутния дъх и тревожната романтика на една бурна епоха, в която страната ни възкръсна от забравата, като Жар птицата Феникс, след пет века на робство и зае достойно място всред семейството на европейските държави, тя е нашата клетва пред дедите ни, загинали за свободата на Отечеството, които ни завещаха да я пазим зорко, като зениците н очите си !…
Авторът на настоящия ни държавен химн е роден в Свищов на 19 април 1863г. в семейството на Пауника и Георги Хаджиденкови. Майка му е дъщеря на възрожденския просветен деец и книгоиздател Христаки Павлович, който пръв въвежда в дунавския град съвременни методи в учебното дело. Цветан Радославов е племенник на първия български художник с академично образование Николай Павлович, на радетеля за независима българска просвета Димитър Павлович и на Николай Катранов – прототипът на Дмитрий Инсаров, главния герой от романа на Тургенев ”В навечерието”. Той израства в семейството на богатия търговец Цвятко Радославов, който го осиновява. Близък е с Иван Шишманов и Алеко Константинов . Първоначално учи при Емануил Васкидович. След завършване на Априловската гимназия в Габрово записва история и славистика във Виенския университет.
Условията при създаването на песента „Мила родино” удивително прилича със създаването от Роже дьо Лил на легендарната песен на френските революционери „ Марсилезата”, с която те отблъсват настъплението на вражеските войски на Стара Европа към техните граници. И двете песни са създадени в мигове на върховно изпитание за френския и българския народ, когато са заплашени правото им на свобода и независимост, когато са заплашени завоеванията на Великата френска буржоазна революция от 1789 г. и Акта на Съединението на България от 1885г.
През септември 1885 г., той потегля с други студенти и гурбетчии от Виена за България, с параход по Дунава , за да се запише като доброволец в българската войска в предстоящата война със сръбските нашественици. При навлизането на кораба в българския участък на реката, обхванат от патриотични чувства и огнен патос, набързо нахвърля на белия лист текста и музиката на песента „Горда Стара планина“. Всъщност той няма да има възможност да се сражава с войските на сръбския крал Милан, защото военната комисия го отхвърля, заради късогледство, но песента му много бързо става любима на българските воини и воюва вместо него . През 1895 г. тя е отпечатана в учебника по музика на Карел Махан, а през 1905 г. е обработена от популярният композитор Добри Христов .
Песента „ Мила Родино” се пее в ледените окопи и землянки от българските воини при Одрин, Шаркьой и Булаир през Балканската война при епопеята на Калиманци през Междусъюзническата война, в жестоките отбранителни боеве през Първата световна война при Дойранското езеро, Завоя на река Черна, Червената стена, Каймакчалан и Кенали. Тази песен е носталгичен зов, тя стопля сърцето на всеки българин, без значение, къде се намира по света. Тя става любима за прокудените в чужбина от финансовия недоимък и политическите репресии български емигранти. Тя ражда горещи сълзи в очите и на най-коравите мъже и поражда спомена за бащиния край, за скъпата татковина , за свидните образи на техните майки и бащи.
Освен създател на държания ни химн, Цветан Радославов е блестящ учен. През 1897 защитава докторска титла по философия в Лайпциг, Германия при бащата на съвременната научна психология Вилхелм Вунт. Впоследствие отхвърля всички покани за преподавателска кариера във Виена, Лайпциг и Прага и се завръща в родината си. През периода 1888 и 1893 г. е гимназиален учител и библиотекар в Априловската гимназия в Габрово, след 1897 г. е преподавател в Мъжката гимназия в Русе, а по-късно в Трета мъжка гимназия в София, където учи своите ученици на етика и философия, естетика и психология. Занимава се дърворезба и църковна иконопис, пише стихове и събира нумизматични, археологически и етнографски предмети. Умира в столицата през 1931г. на 68 годишна възраст.
