Събужда ли се отново Ислямския Тероризъм в Европа?
Помните ли шока, когато на 14-ти Ноември 2015-та разбрахме за бруталното клане на над 130 души в театър „Батаклан“ в Париж? А когато през 2016-та шофьор прегази над 500 души в Ница, 86 от които загинаха? Помните ли атаката на летище „Домодедово“ в Москва, или това в Брюксел? Ами атаката в Манчестър, когато хиляди пирони полетяха от бомба, детонирана насред тълпа невръстни момичета на концерт на Ариана Гранде? После и Лондон, Мюнхен, Виена…Вече ми е трудно да ги изброя и откроя една от друга. Помня само постоянния ислямски терор, който за няколко години беше обхванал Европа. Тогава, покрай голямата бежанска вълна от Близкия Изток в следствие на войната в Сирия и раждането на „Ислямска Държава“.
С постепенното премазване на Ислямска Държава тези атаки намаляха, а с настъпването на ерата Ковид темата бе изцяло изместена. Въпреки това те никога не са спирали напълно – миналия Ноември, 2020-та, сърцето на „Стара Европа“, Виена, бе ударено отново от ислямски терористи с автоматични оръжия. Просто темата вече бе толкова заглушена от Коронавируса, че дори не му обърнахме внимание.
С отминаването на Ковид кризата, обаче, се отварят отново каналите за пробиване и на други важни новини в ефира, а това неизбежно привлича ислямските терористи, чиято ключова цел винаги е максималното разпространение на страха и шока от деянието им. Така, например, през Февруари мъж бе обезглавен посред бял ден в Тулон, Франция, а тази седмица британските власти откриха конспирация за взривяването на най-важния храм във Великобритания – Св. Павел в Лондон.
Уви, това, което либералите така и не разбраха е, че Ислямският Тероризъм изобщо не е временно или отделно явление. Той не може просто да отмине, не може и да бъде „победен“ чрез единични действия или „закона и службите“. Той е естествен симптом от променящата се демография на Европейския континент. Колкото по-ислямска става тя, толкова по-голям брой хора от новото, мюсюлманско население от Африка и Близкия Изток ще намират причина да водят свещената война срещу неверника. Същият неверник, който в своята дълбока либерална заблуда държи границите на континента си отворени, а устите на другите „неверници“ – затворени за всякаква критика към новодошлите.
