ПО ХЪЛМОВЕТЕ НА ОТМИНАЛОТО ВРЕМЕ
На 17 април 1879 година в старата българска столица Търново, Първото Велико Народно Събрание избира с пълно единодушие за български княз, Александър Батенберг.
доц.д-р Петър Ненков
Александър Батенберг е германски аристократ, чието семейство има роднински връзки с английското кралско семейство и с руския императорски двор. Княз Александър е племенник на руската императрица Мария Александровна.
Александър Батенберг участва в Руско-турската Освободителна война 1877-1878 г., като офицер в Лейбгвардейския Улански полк от Предния отряд на руската армия, с командир, генерал Йосиф Гурко. За проявена храброст в боевете с турците е награден с „Георгиевски кръст“ IV ст.
Той е избран за български монарх измежду трима кандидати.
На 26 юни същата година полага клетва в Търново и поема управлението на държавата, под името княз Александър Първи.
По време на неговото управление се обявява Съединението на Източна Румелия с Княжество България и то се защитава блестящо от българската армия в Сръбско-българската война – 1885 г.
На 9 август 1886 г. група офицери-русофили и юнкери от Военното училище извършват военен преврат, като князът нелегално е изпратен по Дунава с яхта до град Рени, Бесарабия. Руският император Александър III му позволява да замине за Западна Европа.
Председателят на Народното събрание Стефан Стамболов с помощта на полковник Сава Муткуров и верни на княза, войски извършва контрапреврат и го връща в България, но когато князът разбира, че няма подкрепата на руския император Александър III и на германския канцлер Ото фон Бисмарк, решава, въпреки настояването на Стамболов, да абдикира на 26 август 1886 година.
