В разгара на въздушната война на Царство България със САЩ и Великобритания, на 17 април 1944 година поручик Неделчо Бончев извършва втория в историята на българската бойна авиация, въздушен таран на вражески бомбардировач.
доц. д-р Петър Ненков
Поручик Неделчо Бончев е вторият български пилот, свалил чрез въздушен таран американски бомбардировач по време на Втората световна война. Той е роден на 21 юни 1917 г. в София.
След завършване на Втора мъжка гимназия, постъпва във Военното училище. Обучен е, като летец-изтребител в България и Италия. От август 1943 г. е командир на ято във 2/6 изтребителен орляк. Участва във въздушната защита на София през периода 1943-1944 г.
На 20 декември 1943 г. поврежда тежко един американски четиримоторен бомбардировач, а на 30 март 1944 г. сваля една «летяща крепост.
На 17 април 1944 година жителите на София честват големия християнски празник Великден. По същото време въздушна армада от 350 съюзнически бомбардировачи, прикривани от 120 изтребителя „Норд Америкън Р-51 Мустанг” и „ Рипъблик Р-47 Тъндърболт” се устремяват към българската столица за пореден път, за да я подложат на варварски бомбардировки .
През този ден българските летци, които влизат смело в неравния двубой с въздушните нашественици, дават свидни жертви – шест убити, други четирима скачат с парашути от горящите се самолети, а още шест се приземят аварийно с надупчените си, като решето самолети . Причината за големите загуби се крие във факта, че силуетите на българските месершмити много си приличат с американските изтребители и някои наши летци се объркват, мислейки ги за свои.
В хода на въздушния бой, разбират заблудата си, но вече е твърде късно . След като хвърлят бомбения си товар над София групата съюзнически бомбардировачи се изтеглят към Радомир.
В този момент поручик Бончев атакува една американска «летяща крепост» Б-17, която е изостанала от общия строй и лети малко вляво от него . Прицелва се в десния й мотор и стреля, но не улучва и вражеският бомбардировач продължава да лети.Това принуждава поручик Бончев да се гмурне със своя изтребител под него и да го атакува от долу. Когато вече се намира близо до летящата крепост, разбира, че оръдието му е блокирало.
Приближава прекалено бързо и не успява да се размине с бомбардировача. Двата самолета се сблъскват и разрушават във въздуха. След тарана, Бончев се свестява във въздуха, падайки от шест хиляди метра височина заедно с бронираната пилотска седалка. Успява да се освободи от коланите и да отвори парашута си, едва на стотина метра от земята.
Приземява се в една дълбока снежна преспа близо до село Студена, Пернишко и това омекотява удара и спасява живота му, макар и да наранява крака си. При падането той е загубил ботушите си. От престоя си в снега, поручик Бончев развива бронхопневмония и се налага лечение, което продължава през цялото лято на 1944г. Към края на лятото той се завръща в ятото, все още не излекуван напълно.
След 9 септември 1944 г. българската войска е изпратена от ОФ власт срещу бившите ни съюзници – отстъпващите от Балканите, германски войски.
Поручик Бончев нарушава лекарската забрана да лети и на 5 октомври 1944 г. излита начело на две четворки изтребители «Месершмит Ме 109» от 2/6 орляк. Бойната задача е да прикриват шест бомбардировача «До-17», който бомбардират германска механизирана колона, след което да проведат самостоятелни атаки по земни цели на шосето Крива паланка-Куманово. При заход за земна атака, самолетът на Бончев е улучен от противникови зенитни оръдия.
Пилотът скача с парашут от малка височина, а след секунди машината експлодира. При приземяването наранява крака си. Пленен е от германците и закаран под конвой във военнопленническия лагер в Скопие.
За последно е видян от българския летец, поручик Георги Петков Георгиев – Гошето. Разминават се под конвой на входа на военнопленническия лагер в Скопие, но нямат възможност да разменят нито дума.
Съпроводен е до Виена, където му е предложено да бъде освободен, ако сътрудничи на правителството зад граница, ръководено от проф. Александър Цанков. Героят категорично отказва. Изпратен е в неизвестен концлагер в Германия. По пътя е разстрелян от германците и е оставен в крайпътна канавка.
Дълбок поклон и вечна слава на героя!
