• 40-дневният пост в тази пандемия не е задължителен от гледна точка на храната. Църквата ни препоръчва да правим добри дела, това е по-важно

• Когато ни преследваха, черквата беше пълна. Сега няма гонения, всички сме свободни да влизаме в храмовете, ама няма хора вече, особено в Покрован

• В селото няма свещеник, но сестрите могат да водят литургия. Сега, по време на Великденския пост, имаме служби в сряда, петък и неделя, казва сестра Бернадета, която е на 84 години

Покрован е единственото католическо село в Източните Родопи. Намира се на 9 километра от общинския център Ивайловград. Религиозната общност принадлежи към Католическа църква от т.нар. Източен обряд, поради което отбелязва църковните празници заедно с православните християни.

Кметският наместник Иванка Бакалова припомня, че още от далечната 1861 година местните жители приемат унията и се посвещават в католицизма, за да избегнат влиянието на гръцкото духовенство. През 1867 г. построяват черквата „Свето Успение Богородично“. Тя е изгорена от турците на 10 октомври 1913 г. и е изградена отново през 1924 г.

През 1937 г. в Покрован пристигат няколко сестри от Ордена на евхаристинки, които помагат в обучението на децата, в подготовката за приемането на първото причастие и в грижата за болните. Последните останали две монахини – Василия и Бернадета – пазят вярата в Бога повече от 50 години. През януари месец сестра Василия завърши земния си път на достолепните 92 години.
Сестра Бернадета, която  е на 84 години, е родом от село Белозем, Пловдивско. Израснала е в религиозно семейство със 7 деца. Пожелала да стане монахиня и отишла в София да се обучава. От 1967 година е в Покрован. Преди да се замонаши, се е наричала Ана.
Когато дошла в селото, то процъфтявало. Черквата била пълна с народ – и млад, и стар. Имало назначен редовен свещеник, който провеждал всяка седмица служби. По време на комунизма имало и гонения, но те не били само при униатите, а при всички религиозни общности. „Когато ни преследваха, черквата беше пълна. Сега няма гонения, всички сме свободни да влизаме в храмовете, ама няма хора вече, особено в Покрован. За младите няма работа тук и отиват в големите градове“, констатира сестра Бернадета.

Голяма подкрепа католиците в Покрован получили през 1925 година, когато ги посещава папският нунций Анджело Джузепе Ронкали, дето после става папа Йоан ХХІІІ. Докато е служил в България, е обиколил всички черкви. Бил е много активен, енергичен и силно духовен човек. Щом е стигнал чак до Покрован! Говори се, че пътувал до селото с катър, хората го посрещнали най-тържествено на река Арда. Той ги е окуражил в тяхната вяра. Радост е било за вярващите, на крака да им дойде толкова високо стоящ духовник.
„Хората в Покрован са силни във вярата, не се уплашиха от режима, запазиха своята религия през годините. Благодарение на подкрепата на енориашите и на нашата силна вяра, ние със сестра Василия оцеляхме тук толкова години“, с благодарност заявява монахинята.
Старостта й тежи, краката й отказват, чувства се слаба. Вече не може да се качва по стълбата, за да бие камбаната, както го е правила години наред. Енориашите са направили специално за нея приспособление, пробили са тавана, за да може монахинята да извършва тая обичайна работа отдолу.
В селото няма свещеник, но сестрите могат да водят литургия. Сега, по време на Великденския пост, имаме служби в сряда, петък и неделя. През 2-3 седмици от Пловдив идва отец Клаудио.
Наскоро сестра Бернадета е получила подкрепление в лицето на по-млада, 40 годишна колежка. Сестра Елена е родена в Раковски, в силно религиозно семейство. Завършила е висше образование „Информационни технологии с немски език“. Докато е била студентка, е почувствала, че Бог я вика към нещо по-съвършено и така се е насочила към църквата.
Радвам се, че попаднах в Покрован. Това село е пример за съхраняване на вярата. Силно ме докосна историята на мъчениците на вярата, които са запазили и хората, и тяхната вяра през годините. Със сестри от София се  редуваме по няколко месеца, за да помагаме на сестра Бернадета.
В Покрован днес има 60 жители по постоянен адрес, 15-20 човека живеят в селото. Занимават се със земеделие и животновъдство. Магазинът не работи от години, камион доставя хранителни продукти от първа необходимост три пъти в седмицата. Няма препитание за младите хора, неколцината останали се занимават с животновъдство, разказва Бакалова.

Преди 15 години в Покрован дойдоха представители на нестопанската организация „Каритас“ към Католическата църква в България, която работи в подкрепа на уязвими групи от обществото. Искаха да изградят базов лагер за деца, да идват католически деца от различни страни. За съжаление тогава общината отказа., припомня кметският наместник Иванка Бакалова.
Повече от 20 години работи Дневен център за възрастни хора „Свети Василий”, поддържан от „Каритас София”. С разрешение на община Ивайловград столът на бившето ТКЗС е преустроен в уютна сграда, където за старите хора всеки ден се готви храна за близо 40 човека.
Енориашите се готвят за Великден. „Следваме страданията на Исус. Събираме се всяка сряда и всеки петък. В сряда правим молитва, която се нарича Кръстен път, а в петък – акатист на Света Богородица. В неделя имаме служба. Великият пост е време за молитва, човек да очисти себе си от злото и да прави повече добри дела., споделя сестра Елена.
40-дневният пост в тази пандемия не е задължителен от гледна точка на храната. Църквата ни препоръчва да правим добри дела, това е по-важно. Не можем да налагаме строг пост, защото болестта върлува.
Не се страхуваме от корона вируса. В селото нямаме болни хора. Притеснява ни това, което чуваме по телевизията. Много болни има – млади и стари, погиват набързо. Молим се Господ да ни отърве от този бич., уверява сестра Бернадета.

Валентина ИВАНОВА