Паметна плоча на българския писател Димитър Димов в Мадрид.
През 1943 година в разгара на Втората световна война Димитър Димов заминава за една година в Мадрид, Испания, след като е спечелил стипендия за специализация. Там случайно се запознава с един йезуит, падре Венкус, висш представител в Йезуитския орден в Испания. Падре Венкус го поканва да му гостува в Толедо. В Толедо Димитър Димов се запознава с устройството на ордена, с атмосферата и духа, които царуват в него. Така му хрумва сюжета на “Осъдени души”.
