На 15 април 1861 година е роден генерал-лейтенант Климент Бояджиев -командир на Първа армия през Първата световна война
доц. д-р Петър Ненков
Генерал-лейтенант Климент Бояджиев произлиза от семейството на Мине Кочовски, преместил се за живее през турското робство от Преспа в Охрид. Той е роден на 15 април 1861 година в Охрид. Първоначално учи в родния си град .Ученик е на видния книжовник, поет и народен будител – Георги Пърличев .
През 1878 г. Климент Бояджиев емигрира в София, където продължава своето образование . Завършва пети клас на Софийската гимназия.
Постъпва във Военното училище и го завършва с четвъртия му випуск през 1883 с отличен успех. Същата година е зачислен в армията като подпоручик и започва службата си във Военното училище . През 1883-1884г. служи като офицер в 4-та пеша Самоковска дружина . По-късно е назначен за командир на рота в 1-ви пехотен Софийски полк.
Участва в Сръбско-българската война 1885 г. като адютант в щаба на Западния корпус, чийто командир е майор Аврам Гуджев. След войната продължава службата си в 1-ви пехотен Софийски полк, а по- късно е назначен в 1-ва пехотна бригада . През 1888г. е повишен в звание капитан.
През 1891 г. кандидатства и е приет в Академия на Генералния щаб на италианската армия в Торино . През 1895 г. завършва военната академия с отличие .
След академията, през периода 1895-1897г. е старши адютант на 5-а пехотна дивизия, а по-късно и старши адютант на 3-а пехотна дивизия.
След кратко командване на дружина в 24-и пехотен полк, през февруари 1897 г. е причислен към Генералния щаб на войската.
През 1899г. вече е началник-щаб на 4-а пехотна Преславска дивизия. Началото на 20 век посреща като командир на 8-пехотен Приморски полк, а през 1904г. е назначен за началник-щаб на 6-а пехотна дивизия.
През 1905г. е началник-щаб на 3-а пехотна дивизия. След две години е назначен за началник-щаб на 2-а Военно-инспекционна област. Генерал Климент Бояджиев се проявява, като отличен топограф и изработва първата релефна карта на България през 1902 г
През 1908г. му е поверено командването на 2-а бригада от 9-а пехотна Плевенска дивизия. През 1910г. е произведен в завие генерал- майор и поема командването на 4-та пехотна Преславска дивизия. С нея участва в Балканската война 1912-1913г.и покрива знамето й с неувяхваща бойна слава.
В кръвопролитното сражение при Бунархисар – Люлебургас командваната от него дивизия в състава на 3-та армия на генерал лейтенант Радко Димитриев пробива турския център на Източната турска армия и обръща частите и в паническо бягство. Наблюдаващия отстъплението на своите войски, Махмуд Мухтар паша заявява горчиво : “ В цялата военна история не може да се намери друго такова бягство “…
След паметната победа на 13 март 1913г. на българската армия при Одрин, на 17 май същата година идва вестта за дългоочаквания Лондонски мирен договор, но за войската време за почивка – няма. Тя е прехвърлена с параходи, влакови композиции и усилени пеши маршове на Западната граница на България, срещу довчерашните съюзници – гърци и сърби. Тайно зад гърба на България, те са подписали военна конвенция, насочена срещу нея и извършват редица безчинство над местното българско население в Македония .
В краткотрайната Междусъюзническа война – юни – юли 1913г. генерал майор Климент Бояджиев е назначен за командир на маневрена група в състава на 5-та армия . Тежко приема Букурещкия мирен договор от 10 август 1913 г. и последвалата Първа национална катастрофа на България .
През периода 1913 – 1914г. генерал Бояджиев е избран за министър на войната. На 15 септември 1914г. е назначен за началник на 3-та Военно инспекционна област. От 15 април 1915 г. до 7 септември 1915 г. е началник на Генералния щаб на армията . Повишен е в звание генерал- лейтенант . Реформира войските и повдига духа им след пагубната за България, Междусъюзническа война.
През Първата световна война 1915-1918 г. генерал Климент Бояджиев командва Първа армия, която през октомври-ноември 1915 г. в Нишката настъпателна операция атакува сръбската войска по линията – от устието на река Тимок до град Трън. След яростни боеве командваната от него Първа армия завладява цялото Поморавие. На 23 октомври 1915 г. частите на 8-ма пехотна дивизия влизат в главния град на областта Ниш, след това овладяват Зайчар и градовете Битоля и Охрид в Македония.
През август 1916 г. генерал Бояджиев ръководи Леринската настъпателна операция срещу съглашенските войски в Костурско и Леринско, но след неуспеха и си подава оставка. На 25 септември 1916 година е уволнен от армията и преминава в запаса .
След войната емигрира в Германия, за да не бъде съден от Държавния съд и живее там пет години. През 1923 г. се завръща и е осъден на 5 години затвор, като един от виновниците за Втората национална катастрофа .
През 1924 г. генерал-лейтенант Климент Бояджиев е амнистиран от правителството на проф. Александър Цанков .
Той е награден с високи воински отличия, между които се отличават двата ордена „За храброст“- 2-ра и 3-та степен, 2-ри клас, както и ордените „Свети Александър“ 2-ра степен с мечове, „За военна заслуга“ 4-та степен, „За заслуга“ на военна лента и руския орден „Св. Станислав“ – 2-ра степен със звезда.
Синът му, поручик Н. Бояджиев, загива на 1 февруари 1915 г. в Софийското градско казино при неуспешния атентат срещу цар Фердинанд. Смята се, че терористичният акт е направен с помощта на Османската империя, за да бъде вкарана България във войната на страната на Централните сили. Той е организиран от т.нар. „Червени братя.”
„Червените братя” са анархистка терористична група, действала в Османската империя и България в периода между Младотурската революция – 1907 г. и Първата световна война-1915-1918г. Те са имали османски възгледи, като нейни членове са били редица български левичари. Освен за атентата в Градското казино са отговорни и за още няколко нападения.
Генерал -лейтенант Климент Бояджиев умира в София на 15 юли 1932 годин на 71 годишна възраст.
