„СЕКРЕТАРЯТ НА ВАНЧО МИХАЙЛОВ РАЗКАЗВА“ е книга-интервю на Николай П. Кънчев, която издадох през 1999 г. Ето моят предговор към изданието:
КОЙ Е ТОМА МАЛЕЧКОВ?
Името на Тома МАЛЕЧКОВ е добре познато в средите на ВМРО. Той има участта на поколението българи от Македония, които в младежките си години прегърнаха идеите на Гоце Делчев, Тодор Александров и Иван Михайлов и с воля, ум и сърце приеха като своя съдба борбата за отстояване на българската кауза по Македонския въпрос. Този техен избор ги доближи до жертвения подвиг на легендарните водачи, даде висок смисъл на живота им, но им донесе и много страдания…
Роден в с. Лъки, Неврокопско (дн.Гоцеделчевско), Тома МАЛЕЧКОВ израства и се оформя като личност в край, където Иван Михайлов има верни последователи и борци за чистотата на македонското революционно движение. Надарен с остър ум, блестяща памет и ораторски способности, още в ученическите си години той привлича вниманието на местните дейци на ВМРО. Завършил с отличие неврокопската гимназия, с препоръки от Асен Аврамов (ръководен фактор във ВМРО) и митрополит Борис Неврокопски, през есента на 1941 г. Тома Малечков заминава да следва право в Загреб, като стипендиант на Министерството на просветата на новообразуваната независима държава Хърватско.
В Загреб Тома МАЛЕЧКОВ има историческия шанс да се срещне с вожда на ВМРО Иван Михайлов (той по време на Втората световна война живее в Хърватско) и да стане негов близък сътрудник. В продължение на три години Малечков е технически помощник на Иван Михайлов – води архива и кореспонденцията му, изпълнява ролята на машинописец. Благодарение на неговото усърдие, стотици страници, излезли изпод перото на вожда – писма, статии, книги – стигат бързо до своя адресат, изпълняват своето предназначение.
Превратът на 9 септември 1944 г. издига на власт злокобни за македонското движение фигури, като Кимон Георгиев и Дамян Велчев, и пристигналите от Москва войнстващи български интернационалисти. Една от първите им точки на кървава разправа са и кадрите на ВМРО. В тях те виждат заплаха за осъществяването на предателските им спрямо българите в Македония намерения – македонизиране на населението в Пиринския край и присъединяването му към Титова Югославия. Десетки български патриоти от Македония са избити, стотици са хвърлени в затвори и лагери. Близо 14 години от живота на Тома Малечков преминават в убийствения мрак на затворническите килии. Един безспорен ум, един бъдещ български интелектуалец е унищожен, един човешки живот е осакатен и съсипан…
Въпреки моралния и физически гнет, въпреки издевателствата върху достойнството, Тома Малечков излиза от затвора без да изневери на своя идеал за съдбата на Македония. До последните дни на живота си (почина през 1997 г.) той чувстваше за свой дълг да бъде полезен, с каквото може, на македонското дело. Малечков постоянно търсеше събеседници от различни политически слоеве, осъществяваше контакти с журналисти и учени, като едничката му цел бе да разяснява истината за Македонския въпрос, за да се изтрие чернилката от ВМРО и нейните дейци, която комунистическата пропаганда стелеше върху съзнанието на българите. Като част от този негов дълг пред истината за македонската борба е била готовността му да разкаже пред Николай П. Кънчев спомените си. Безспорно те са още един щрих към историята на ВМРО, още една страница от драмата на македонските българи, които носят в кръвта си безсмъртния завет на Отец Паисий: „Ти, българино, знай своя род и език!…“
Цанко Серафимов
