Сватбена снимка на Димитър Бръзицов. Неустановена датировка. ЯНКО ГОЧЕВ

Сватбена снимка на Димитър Бръзицов. Неустановена датировка.

Димитър Христов Бръзицов е виден български публицист и преводач от гръцки, френски, турски, италиански, сръбски, руски и полски езици, родом от Македония.

Роден е през 1859г. в град Дойран в Македония в семейството на бореца за българска църковна независимост и основател на българската община в града Христо Бръзицов. Завършва българската гимназия в Одрин.

След Руско-турската война (1877-1878г.) до Съединението в 1885 г. Димитър Бръзицов е журналист в най-големия вестник на Източна Румелия – „Марица“. След това в 1890 г. Д. Бръзицов става редактор на органа на Българската екзархия в Цариград вестник „Новини“ (от 1898 г. в.„Вести“), като работи в него до 1912 г. Синът му Христо Бръзицов го определя в спомените си като: “борец за поддържане българското съзнание в поробена Македония чрез вестника „Вести“.

Д. Бръзицов се занимава и с преводи. Превежда на български „Вилхем Тел“ на Шилер (1881), „Декамерон“ на Бокачо (1920), „Дядо Горио“ на Балзак (1921), „Скитникът евреин“ на Йожен Сю (1928) и др.

Д. Бръзицов умира на 71 години през 1931г. в София.

Негов син е българският журналист Христо Бръзицов (1901-1980)., а внук – композитора Александър Бръзицов (1943-2016).

Христо Бръзицов е роден през 1901г. в Цариград. Той наследява и развива журналистическия талант на своя баща. Завършва фгимназия в София и дипломация в Свободния университет в София (дн. УНСС). Става именит български журналист, известен и под псевдонимите Язека, Войдан, Бурян.

Хр. Бръзицов пише за вестниците „Кво да е“, „Македония“ (1932), „Българан“ (1932), „Камбана“ (1934), „Нови дни“ (1934), „Щурец“ (1936), „Нашенец“ (1941). Редактира списанията „Родна лира“, „Смях и сълзи“, „Нива“, „Аз знам всичко“.

Пише и проза – очерци, репортажи, фейлетони, интервюта. Истинското утвърждаване на Хр. Бръзицов става, след като постъпва в информационния в. „Зора“ през 1921г.

Най-голямото постижение на Хр. Бръзицов тук е авторската рубрика „На безобидни теми“. Всеки ден в своята колона той описва проблемите на българина, „нещата от живота“, като използва басни, анекдоти, куриози. Тези публикации привличат вниманието на читателя и правят известно името на автора им. Работи 15 години във в. „Мир“, като в края на 1938г. става главен редактор на мястото на Борис Вазов.

До януари 1941г. заема този пост. Като главен редактор той коренно променя облика му и го направи един от най-модерните тогавашни вестници.

Неговата публицистична дейност продължава близо три десетилетия – от началото на Първата и до края на Втората световна война. За това време той успява да публикува около 5000 материала в 80 издания, подписани с над 100 псевдонима, с което има пълното право да бъде вписан в книгата на Гинес.

Хр. Бръзицов е и много плодовит писател. Автор на 11 книги за освободителните борби на македонските българи и за културния живот в София между войните.

През 1941г. е сътрудник на в.“Нашенец“, а от 1942г. е директор на в. „Днес“. Материалите му във вестника защитават официалната правителствена позиция. А по това време България е съюзник на Германия. Самият той заявява: „И ако все пак съм работил във вестник, който е поддържал политиката на правителството (което пък се бе свързало с германците), то беше защото в този политически момент тъкмо по тоя начин се провеждаше освобождението на моята истинска родина Македония и обединяването ѝ с майка България“.

След преврата на 9.09.1944г. Хр. Бръзицов е подложен на репресии. „Вината“ му е, че възторжено е посрещнал прокламираното национално обединение през 1941г. и остро е критикувал македонизма, насаждан от българските комунисти. Неудобен е за „народната власт“ заради патриотизма си и любовта към Родината и Македония.

През октомври 1944 г. е арестуван от комунистите. Месеци наред жестоко е изтезаван по време на следствието.

Все пак остава жив, за разлика от интелектуалци като Д. Крапчев и Й. Бадев, които са убити без съд и присъда от комунистите. Спасен е благодарение на виден евреин, който не е забравил да му върне услугата заради неговите статии в защита на евреите преди 9.09.1944г.

През 1945г. Хр. Бръзицов е изправен пред антибългарския „Народен съд“. Съди го 6-ти върховен състав, който се разправя по поръчка на МОСКВА с българските интелектуалци.

На 4.04.1945г. Хр. Бръзицов е осъден от 6-ти върховен състав на доживотен строг тъмничен затвор, глоба и лишаване на права по чл. 30 от НЗ завинаги. Излежава цели 9 години в Централния Софийски затвор.

Така комунистите го изолират от читателите, които дълги години помнят неговото талантливо перо. Повече никога няма да работи като журналист. В затвора Хр. Бръзицов продължава да пише. Става автор на хумористични и сатирични творби. Оставя ценни мисли и афоризми, запазени от сина му Димитър и публикувани след 1989г. Хр. Бръзицов умира на 31.01.1980г.

Комунистите репресират цялата фамилия Бръзицови. Неговата съпруга е бележитата оперна певица Катя Спиридонова-Бръзицова – специализирала консерватория в Лайпциг и солистка и звезда на Софийската опера през 30-те години, известна още като „първата българска Аида“. След преврата на 9.09.1944г. именитата певица е уволнена от Софийската опера с обвинението, че пее „Тоска“ по „фашистки“!

Изпратена е „за наказание“ в Стара Загора. А причината е, че съпругът й Хр. Бръзицов е осъден от „Народния съд“ , защото е бил директор на в. „Днес“, т.е. „враг на народа“. С малко дете у дома (вторият й син, известният композитор Александър е само на две годинки тогава), притеснена за съдбата на съпруга си и от конфискациите на цялото им имущество, Катя Спиридонова пътува 4 години по два пъти на седмица до Стара Загора, за да пее Тоска, Бътерфлай, Аида. Тя си спомня, че когато пускали мъжа й от затвора след близо 9-годишно ходене по мъките, между другото му казали: „Прощавай, бай Христо! Станала е грешка!“

По-късно комунистите ревизират отношението си към него. Назначеният от БКП за върховен началник на Писателския съюз другарят Г. Джагаров дава указанията на партията спрямо репресирания журналист и писател: „От време на време ще му пускате статии, с голямо внимание, разбира се. Преценихме, че въпреки греховете си Бръзицов е патриот и можем да имаме полза от опознаване на нашето минало“.

През 1968г. излиза неговия труд за Дойран „Бащин край“. Това е трогателна книга за съдбата на град Дойран – родния град на дедите и бащата на автора. В нея се разказва за враждите на местното население с гъркоманите и Фенерската патриаршия, Солунските атентати, Илинденско-Преображенското въстание от 1903г., превратът на младотурците от 1908г., унищожаването на града през Първата световна война и поделяне на пепелището му между Гърция и Сърбия.

Янко Гочев