От 14 до 16 април 1876 г., в местността Оборище край Панагюрище се провежда така нареченото Оборищенско събрание, което е първото българско народно събрание. Събранието е свикано за да се уточнят въпросите, свързани с хода на подготовката на Априлското въстание.
В първото детайлно проучване на състава на събранието – „Оборищенци“ (1972), са посочени имената на 64 представители от 54 селища на IV революционен окръг.
Главно действащо лице на събранието е Гаврил Груев Хлътев, добре известен на широката аудитория като Георги Бенковски.
Този дързък, властен и сприхав мъж е една от най-пленителните фигури в нашето революционно движение. Преминал набързо през българската история, той кратко и ярко оставя своя път и влиза в пантеона на безсмъртните наши герои.
По време на подготовката Бенковски почти не спял и пиел до десет кафета на ден, за да е бодър. Диктувал на трима писари едновременно и винаги имал готово решение на постоянните възникващите проблеми по организацията на въстанието. Тази негова увереност, изключително добро познаване на хората от епохата и решителността му го превърнали за кратко време в естествения водач, стратег и главнокомандващ на въстанието.
Тук трябва да отбележим и образа на Панайот Волов, който му отстъпил върховенството с чиста душа – рядък момент не само в българската, но и в световната история.
На събранието в Оборище на 14 април 1876 г., се събрали народни представители от всички селища на окръга, за да решат организационни въпроси на въстанието. В началото Бенковски поискал всички делегати да се подпишат под пълномощно с неограничени правомощия, което дава право на главните апостоли да определят кога да се вдигне въстанието и да ръководят всички основни действия на въстаниците. Голяма част от делегатите се съпротивяват на това решение.
Бенковски, реагира като се качва на коня си и силно извикал, че си тръгва и отива другаде да вдига въстание. В настъпилата суматоха и смут, той проявява находчивост и хладнокръвие и казва:
”Който иска да върви с мене и да изпълнява всичките ми заповеди безпрекословно, то нека си извади ножа!”
Когато повече от сто ножа лъсват във въздуха, Бенковски извиква:
”Но аз искам най-напред да подпишете пълномощното!”
Всички са спечелени и го подписват.
Георги Бенковски показва своите блестящи организационни умения и възможности, въпреки че опитът му до този момент е твърде оскъден. Показва и как трябва да се държи един апостол сред население, лишено не само от национално самочувствие, но и от елементарни човешки права. Облечен в красива униформа, с оръжие и адютанти.
Бенковски бил огънят, стихията, която печелела сърцата и увличала смачкания и пълен със страхове българин, а Волов, със своето добро образование и умереност, бил разумът и респектът, който внушавал образования и издигнат духом човек. Участието на населението в 4-ти революционен окръг било не само масово, в подготовката, но и във въстанието. Били ушити стотици униформи, закупено оръжие, направена артилерия от черешови топчета, изградени окопни системи, ушито билo знамето с гръмките слова:
,, Свобода или смърт“.
Източник:
Памет Българска
