На 14 април 1915г. в Сливен е роден Любен Захариев Кондаков. Легендарен български български офицер – капитан, летец-изтребител от Въздушните на Н.В. войски. Един от героите на българската авиация от Втората световна война. Загива само на 29 години на „Черния Великден” при последната бомбардировка на София на 17.04.1944 г. в неравен въздушен бой с англо-американските изтребители. Поручик Л.Кондаков е син на офицер. Негов баща е Захари Илиев Кондаков (1881-1951), майор от артилерията. През Балканските войни е капитан, командир на батарея в 6-ти. артилерийски полк. Награден е с орден „Св. Александър” и с три ордена „За храброст”. През Първата световна война е майор и командва отново батарея в 6-ти артилерийски полк.
Майката на Любен – Мария Кондакова е дъщеря на известен сливенски търговец – Янаки Лесинов. Чичовци на летеца са: Тодор Кондаков, учител по математика в Сливенската мъжка гимназия, кмет на града и Борис Кондаков, офицер от запаса, капитан от 11 пехотен полк. В семейството му известен герой е загиналият Русчо Лесинов, брат на майка му, по време на Първата световна война, на върха Каймакчалан като командир на картечна рота от 11-ти пехотен Сливенски полк .
Л. Кондаков учи в Сливен иоще като ученик се увлича в спорта. Той спортува в клуб “Асеновец”. Дипломира се през 1934г.
Спазвайки традицията, решава да се посвети на военната професия и да стане авиатор.
През есента на 1934 г. Л. Кондаков постъпва във ВНВУ в София в „Трета рота”. През 1934-1935 г. завършва курса за обучение на щурмани, а през 1937 г. продължава обучението си като пилот на учебното летище в Казанлък. През същата година завършва и ВНВУ и на 3.10.1937 г. е произведен подпоручик с 56 випуск.
Започва работа като млад офицер в Учебния орляк. През 1938 г. Л. Кондаков завършва Школа за висш пилотаж в Пловдив. През втората година на военното си образование полага психо-технически изпит и е приет за юнкер-летец във 2-ра рота. Обучава се като летец-наблюдател, летец-пилот, летец-изтребител, висш пилотаж, стрелба по въздушна и земна цел, фотострелба и въздушен бой. Целият курс завършва с отличие.
Изпратен е на специализация като инструктор в гр. Бигдожд, Полша. Завръща се в България. Назначен е за инструктор на Изтребителна школа на летище Марино поле, Карловско.
“Отличен летец, прям, жизнен, сърдечен и честен и офицер. Много взискателен във въздуха и амбициозен в работата си”, характеризират бойните другари Л. Кондаков. Той става командир на 692-ро изтребително ято в 3-ти орляк от 6-ти изтребителен полк. Един от първите български авиатори, усвоили съвременния немски изтребител Месершмит 109Е.
Участва активно във въздушните сражения срещу англо- американска авиация.
На 10.12.1943г. поврежда „Либерейтър“ Б-24, на 30.03. 1944 г. – Б-17 „Фортрес“. Провежда общо 5 въздушни боя с 12 бойни полета.
Загива на “Черния Великден“ на 17.04.1944г., когато попада под кръстосания огън и е улучен. Близо до село Дренково го разкриват и прострелват. Покрусена и нещастна е съпругата му Райна, а синът му, роден на 16.05.1943 г. остава без спомени за баща си.
Бащата на героя, който е офицер преживява тежко смъртта на сина си, но вдъхва кураж в суровото военно време на своите съвременници.
Съсипан, със сълзи, но с гордо вдигната глава говори: “Помнете, той загина като истински герой”.
През 1944 г. Любен Кондаков посмъртно е произведен в чин капитан, а чак през 1992 г. – в чин полковник. Носител е на два ордена “За храброст”.
През 1944г. на лобното място на Любен Кондаков край село Дренково, махала Поповци, днес община Благоевград е изграден голям метален кръст с надпис.
На 15.04. 2014 г. е открита паметна плоча на Любен Кондаков. Паметният знак, е дело на скулптора Николай Султанов. По инициатива на сдружение “Мати Болгария” е поставена на къща, изградена в близост до родната къща на летеца в Сливен на ул. “Добри Чинтулов”, пресечка с ул. “Михаил Колони”.
Янко Гочев
