На 14 април 1892г. в старопрестолния град Велико Търново умира легендарният Христо Караминков (Бунито). Един от най-великите български революционери и национален герой. Участник в Старозагорското въстание (1875), Априлското въстание (1876) и Руско-турската война (1877-1878). По време на славното Априлско въстание в бунтовната 1876г. участва в четата на поп Харитон и Бачо Киро, като помощник-войвода и член на Военния съвет. Държи се храбро и непримиримо в битката при Дряновския манастир. Успява да оцелее след гибелта на четата.
Той е роден през 1846 г. в Търново. От младежка възраст се включва в националреволюционните борби. Член на Търновския частен революционен комитет на Вътрешната революционна организация. Участва в Старозагорското въстание (1875). След неуспеха му емигрира в Румъния.
Член на Гюргевския революционен комитет. Връща се в България като помощник-апостол на I-и Търновски революционен окръг (главен апостол Стефан Стамболов).
Доброволец през Руско-турската война (1877-1878). Оказва съдействие на руското командване чрез събиране на разузнавателни сведения. Предоставя плановете на крепостите Русе и Видин. Организира група от българи-разузнавачи. Прави неуспешен опит да взриви чрез ръчно приготвени мини османски монитор по р. Дунав.
След Освобождението се завръща в родния си град. Занимава се с търговия. Избиран е за окръжен съветник и народен представител.
