Това е каузата, на която посвети живота си старозагорският историк Лилия Филипова. И която на 14 април чества 75-годишен юбилей

„Родена съм на 14 април 1946 година в с. Синитево, община Пазарджик. Завърших история с профил музейно дело през 1959 г. в Софийския университет и специализация по същата специалност през 1988 г. До 1980 г. живях в София и работих в управлението на Студентски общежития. В Стара Загора семейството ми се пресели през същата година, тъй като съпругът ми беше професор по ветеринарна хирургия и рентгенология в Тракийския университет (загина през 2009 г).

От 1982 г. до пенсионирането си в края на 2005 г. работих като уредник и зав. отдел „Нова история“ в Окръжния (Регионалния) исторически музей – Стара Загора, обхващащ периода от 1878 до 1944 г. Приоритети в работата ми бяха събирателската, научно-изследователската и популяризаторската работа на миналото на града, в който смятам всяка педя земя за свещена. Обогатих фонда на отдела с хиляди нови експонати, уредих множество изложби и няколко музейни сбирки, с контактите си разширих кръга на приятелите и сътрудниците на музея.“

Така накратко описва жизнения си път уважаваният старозагорски историк Лилия Филипова.

„Стараех се винаги да подхождам към миналото с обективност, любов и преклонение. За да съхраняваме нашата памет в името на по-добро бъдеще“, сподели пред медията ни Лилия Филипова.

Обществеността в Стара Загора я познава с десетките й беседи по форуми и публикации в медиите, но за националната научната общност тя е известна с изследователската си работа, свързана основно със: следосвобожденското възстановяване и духовното развитие на Стара Загора, историята на 12-и пехотен Балкански полк, участието на Стара Загора в борбите за национално обединение (вкл. участието на града в Илинденско-преображенското въстание), историята на червенокръсткото движение в Стара Загора и региона от създаването му през 1881 г. до 2005 г., създаването на Тракийското дружество и дейността му до Балканските войни, създаване на Старозагорска митрополия и Аязмото, Стара Загора в Сръбско-българската война, приноса на Стара Загора за развитието на българската наука, музикалната култура на града, книжовните връзки между Стара Загора и Пловдив през Възраждането, Деня на будителите, старозагорския църковен хор от 1856 г. и мястото му в националното Възраждане (с доказателство, че е първият през епохата), женското просвещение и Анастасия Тошева, женското движение, солунските български гимназии, чешкото културно влияние в Стара Загора, проучване биографиите на бележити старозагорци: Иван Салабашев, д-р Тодор Стоянович, митрополит Методий, митрополит Павел, акад. Стефан Киров, ген. Стефан Тошев, Андрей Тошев, Димитър Хаджигеоргиев, ген. Иван Пашинов, д-р Съба Костова, д-р Ница Грозева, Начо Начов, гл. асистент Мария Дайрова, проф. Лора Бакалова и много други…

Лилия Филипова обогатява фонда на отдел „Нова история“ в Регионалния исторически музей – Стара Загора, с десетки хиляди документални и веществени експонати, които обработва научно и популяризира чрез участието си в научни форуми, уреждане на изложби и музейни експозиции, десетки научни и научно-популярни публикации, беседи чрез Дружеството за научни знания „Георги Кирков“ и медиите.

Тя е автор на три монографии и съавтор на над 10. За дейността си е удостоена с две награди – през 1979 г. – от Министерството на образованието, и през 2003 г. – Юбилеен медал „100 години Илинденско-преображенско въстание“.

Едва ли обаче тези отличия са еквивалент на позиция, която Лилия Филипова отстоява през целия си живот като историк – „Че всяка педя българска земя е свещена“. И която показа и увековечи достойното място на Стара Загора във времена на повратности!

Материала подготви:
Йовка НИКОЛОВА