Избор на култури за зеленчуковата градина
Последователното отглеждане върху една и съща площ на 2 или 3 култури е не само реалност, но и необходимост. Основава се на биологичните особености на растенията.
- Постига се най-пълно и равномерно използване на хранителните елементи в орния и подорния слой при редуване на култури с различна дълбочина на разположение на кореновата система и с различна усвояваща способност по отношение на хранителните елементи.
- Намалява се възможността за размножаване и разпространяване на неприятелите и болестите по зеленчуците.
- По-ефикасна е борбата с плевелите по зеленчуците.
- По-добре се задоволяват различните изисквания на зеленчуковите култури.
При избора на зеленчукови култури за съставяне на сеитбообращения трябва да се имат предвид и следните предпоставки:
- Климатичните особености на дадения район или микрорайон – средните месечни и абсолютните минимални и максимални температури, валежите, относителната влажност на въздуха, продължителността на слънчевото греене и средните дати на ранните пролетни и късните есенни слани.
- Почвените и теренните условия и възможности за напояване на зеленчуците.
- Наличността на оборски тор и на други органични торове.
- Специфичните особености на отделните култури, свързани с техните биологични изисквания.
- Предшествениците.
Да се избират подходящи предшественици е принципен въпрос, особено за зеленчуковите култури.
Като добри предшественици за зеленчуковите култури може да се посочат следните:
- За доматите, пипера и патладжана – многогодишните тревни, всички бобови, тиквови и лукови култури.
- За краставиците – доматите, пиперът, патладжанът, многогодишните треви, бобовите култури и ранните картофи.
- За кореноплодните зеленчукови култури – пиперът, патладжанът, тиквите и зелето.
- За дините, тиквите и пъпешите – новоразораните площи от люцерна, житните култури, царевицата, доматите, пиперът и патладжанът.
- За лука – житните.
- За праза – пиперът, доматите, патладжанът, краставиците, зелето, ранните картофи, бобовите и др.
- За зеления фасул и зеления грах – доматите, пипера, патладжана, лукът, зелето, всички тиквови, кореноплодните, царевицата (за граха).
Уплътненото използване на земята
Една от задачите, които се поставят в зеленчукопроизводството, е уплътненото използване на земята. Чрез него се повишава коефицентът на използване на площите. Последователното отглеждане върху една и съща площ на 2 или 3 култури е не само реалност, но и необходимост. Основава се на биологичните особености на растенията. При това трябва да се има предвид, че зеленчуковите култури се отличават с различни изисквания към условията на външната среда и с различна дължина на вегетационния период, което дава възможност на една и съща площ да се отглеждат няколко култури през годината.
При уплътнено използване на площите в зеленчуковите градини стои въпросът за монокултурното отглеждане на растенията т.е. за възможностите една и съща култура да се отглежда на едно и също място няколко години. Зеленчуковите култури реагират отрицателно при монокултурно отглеждане и добивите намаляват. Доматите и картофите обаче се развиват като монокултура т.е. имат добра самопоносимост. Главестото зеле няма добра самопоносимост, а чесънът, отглеждан три години като монокултура, се напада от болестта фузариоза. Морковите и кореноплодният магданоз реагират отрицателно на монокултурно отглеждане. Краставиците, кореновидната целина, празът, лукът и фасулът дават добри резултати и като монокултура, но предявяват високи изисквания към хранителния режим и особено към торене с оборски тор.
Спанакът, репичките, салатите, зеленият лук и зеленият чесън имат къс вегетационен период, нарастват нормално и оформят продуктивните си органи през хладните есенни и пролетни месеци. Те не могат да заемат самостоятелно поле в сеитбообращението, защото освобождават заеманата от тях площ много рано през пролетта (април-май) или я заемат късно през есента (септември-октомври-ноември). Затова те се отглеждат преди пипера краставиците, тиквичките, доматите, патладжана и др. Марулите освобождават площта през май и най-късно до 1-15 юни. След това на същата площ може да се отглежда воден лук или праз.
Ранните картофи се прибират от втората половина на май до края на юни. Това позволява след тях да се отглеждат дребноплодни краставици, средно ранно или късно главесто зеле. След по-рано прибираните пролетни зеленчукови култури се отглежда бамя. През есента след краставиците може да се отглеждат репички, спанак, салата.
Ранното главесто зеле освобождава площта най късно до средата на юли. След него се засява късен фасул, дребноплодни краставици, а след тях спанак, репички, салати, зелен лук и зелен чесън.
След ран фасул (първа култура) и грах, ранни краставици и ранни тиквички може да се отглежда късно главесто и цветно зеле.
Ако морковите се приберат преди пълното оформяне на кореноплодите, те освобождават площта най-късно до 15 юли и след тях се отглеждат късно главесто зеле, зелен фасул и ряпа.
Посочените начини за неколкократно използване на дадена площ през един вегетационен период дават възможност по-добре да се използват земята, материалните средства и труда на хората и затова те трябва да се имат предвид при съставяне на зеленчуковите сеитбообращения.
Смесено отглеждане на култури
Една от най-характерните особености на старото българско зеленчукопроизводство е най-пълното и рационално използване на земята чрез смесено отглеждане на култури.
Растенията от редица видове дълго време след сеитбата поникването или засаждането не използват напълно предоставената им площ. От друга страна други растения биха могли напълно да израснат и да се оформят, преди основната култура да е заела предоставената й площ.
Така например семената на морковите и на магданоза поникват трудно и младите растения нарастват бавно. При същите условия репичките поникват и нарастват много бързо. Те могат да се прибират преди да са започнали да угнетяват морковите или магданоза. Затова тези две култури могат да се отглеждат съвместно. В този случай сеитбата се извършва едновременно, като се смесват семената от двете култури в съотношение 5 части моркови и 3 части репички.
Ако морковите и магданозът се отглеждат върху тирове, освен репички може да се отглеждат и марули, които се засаждат от двете страни на тировете.
С марули могат да се уплътняват и насажденията от ранно зеле. В този случай от едната страна на тировете се засажда зелето, а от другата – марулята.
Морковите и магданозът, ранното зеле и доматите могат да се уплътняват и с ран алабаш.
При морковите и магданоза, когато се отглеждат на тирове, може да се включи и четвърта култура – зелен лук, която се отглежда в редове, разположени между марулята или алабаша и морковите или магданоза.
Когато краставиците се отглеждат на фитарии, всички тирове могат да се заемат е моркови или магданоз.
По същия начин се уплътняват и насажденията от воден лук и праз.
Пиперът, отглеждан във фитарии, може да се уплътни с моркови или магданоз, по вадите между лехите може да се отгледа зелен фасул и след него зеле.
Изброените начини на съвместно отглеждане на две или повече култури едновременно не дават никаква възможност за механизация на производствените процеси.
Стара традиционна практика е съвместното отглеждане на някои култури с кулисни култури. За тази цел може да се използват като кулисни култури царевицата и метлата при дините и пъпешите.
В градините може да се използва царевицата като кулисно растение при отглеждането на зеления фасул, пипер, краставиците и тиквичките.
При избора на видовете и сортовете, които ще се отглеждат съвместно трябва да се спазват и някои условия:
- да се създадат нормални условия за растеж п развитие на продуктивните органи на застъпваните видове и сортове;
- да не се затрудняват грижите за растенията и особено да се затруднява механизацията на производствените процеси;
- кореновата система на отглежданите видове да се развива на различна дълбочина и да има противостояние между листните системи по отношение използването на основните фактори;
- съвместно отглежданите култури трябва да имат еднакви или приблизителни изисквания към хранителния и водния режим.