А вие говорите ли екзархийски старомакедонски език? 
“През септември 2005 г. в ръцете ми попадна книгата “Лазар Поптраjков – Локвата и Виняри“, издадена в Скопие през 2003 г. от издателство “Аз-Буки“ в поредицата “Посебни изданиjа“ (“Специални издания“).
След тежкото сражение през м. май 1903 г. с турската войска въстаниците дават 13 свидни жертви. В поемата “Локвата и Виняри“ (местности в костурското село Дъмбени) поетът революционер Лазар Поптрайков, районен войвода, роден в същото село, възпява героизма и саможертвата на падналите.
В цитираната книга поемата е преведена от “старомакедонски език“, както и на английски и гръцки. Предговорът и преводът са дело на Ташко Саров.
Ето как звучат първите две строфи на СТАРОМАКЕДОНСКИ език:
Локвата и Виняри
Пак при вас ида, върхове стръмни,
върхове на планини безводни,
да видя ваште камъни кръвни,
багрени с кръвта на момци народни.
Нека останат спомени тежки,
дето загина храбрият войвода,
де цела чета крепеше мъжки
боя ужасен зарад свобода.
Преводът на днешния македонски език:
Локвата и Вињари
Врвови стрмни, пак при вас идам,
високи стрjе што суши ве следат,
скрките в крвjе да ви ги видам,
в алова крв на народни чеда.
Нека се пазат спомени тешки
Каде што храбро падна воjводата,
Каj целата чета на своите плешки
Водеше жесток боj за слободата.
Какво се получава, драги читателю? Значи Лазар Поптрайков, абсолвент на Солунската българска гимназия, е учил “старомакедонски jазик“ и на същия този език се е преподавало и в българските гимназии в Битоля и Костур?! Не зная дали е известно на г-н Саров, че на този “старомакедонски“ език по онова време се е преподавало във всички основни екзархийски училища и гимназии в цяла Македония и в Княжество България.“
Герман Миовски. Пепелища на времето. История, бит и култура на село Пъпли в Самуилова Преспа. София, 2010 г., с. 421-422
