Хайг-Арам Пилигян е роден на 10 март 1922 в Родосто, Турция. Семейството му емигрира в България, живеят в Пловдив до 1928, но след земетресението се преместват в София.
През 1950 Хайг Арам започва да учи право, но е изключен през 1952 за “вражески” изказвания.
Започва да работи в Музикалната академия, а старите му професори издействат да завърши задочно право. От 1961 работи като адвокат.
През 1965 закриват арменските училища и Пилигян протестира с писма до държавните ръководства на България и СССР.
Арестуван е през 1970 и е изправен пред съда с обвинение, че е проповядвал фашистка, антидемократична идеология, клеветил българското и съветското ръководство, призовавал за отделяне на Армения от СССР и след съветската инвазия в Чехословакия опитал да преведе статията “Две хиляди думи”.
Пред съда Хайг Пилигян се защитава сам. Ето кратки откъси от защитата му.
“Аз съм арменец, син на един даровит, изстрадал, героичен народ. Да служа на моя народ, на изконното му право да живее в своето обединено, независимо Отечество, в условия на свобода и социална правда, в мир и дружба с всички народи, представлява смисъл, съдържание и цел на моя скромен живот.
























Хайг-Арам Пилигян е осъден на 5 години затвор. Изтърпява ги в Старозагорския затвор. Държи се достойно, често е изпращан в карцера и единична килия.
Излиза през 1974 и е изселен от София, живее в близки села. Някъде около 1980 са върнати правата му. Пенсионира се с мизерна пенсия, загубва слуха си и почти напълно зрението си.
С юридическите си познания помага на съзатворника си Илия Минев за създаването на Независимото дружество за защита правата на човека в България. Доживява разпада на СССР и създаването на независима Армения. Умира на 25 април 2005.
От книгата на Никола Алтънков „Светците ги съдят“.
Даниела Горчева

