В историческа памет на всеки народ съществуват устойчиви предания за страшни и могъщи врагове, които в миналото непрекъснато застрашавали самото му съществуване. В самосъзнанието на руския народ и до ден днешен се разказват истории за страшните волжски българи. Източните славяни искрено вярват, че българите били абсолютни агресори, които нарочно търсили повод за вражда с руските князе. А забавлението „нападение над руските области“ никой волжски български воин не бил склонен да пропусне дори и срещу гърне жълтици. Уверявам ви, че това си е чиста проба мистификация. Преценете сами.

  Да започнем от края

Последният военен поход на волжските българи през 1218 г. бил насочен срещу градовете Устюг и Унжу, като Устюг бил превзет с помощта на „ласкателство“, а българите в крайна сметка така и не успели да победят „унжучани“. Тези два региона се намирали на стотици версти от центъра на руските земи, представляващо пространство, което в онези времена можело да бъде наречено „руско“ единствено по погрешка. По реките Сухон и Юг, край бреговете на които се намирали тези градове, минавал Северо-двинският търговски път, за контрола над който си съперничали руските княжества на новгородци, вятчани, владимирските князе и самите волжски българи. С нападението над Устюг и Унжу българите се опитвали да защитят собствените си търговски интереси и изобщо нямали намерение да поглъщат и асимилират тези северни градове-държави.

  Защо само Муром и Рязан?

И така. Освен „устюжкия инцидент“ в средновековните летописи се разказва за пет военни похода на българите срещу Рус: 1088, 1107, 1155, 1184 и 1209 гг. При по-задълбочено вглеждане в тези войни, неволно се набива на очи един любопитен детайл: почти всеки път „бохмитите“ (както наричали волжските българи руските летописи) нападали само два руски града, а именно Муром и Рязан. (Само през 1107 г. те се опълчили срещу Суздал, но това завършили печално за българите: защитниците на града избили целия военен отряд).

С какво привличали българсите воеводи тези два града в покрайнините на руските земи? Отговор на този въпрос ни дава тайният съветник на астраханския губернатор В. Н. Татищев, който още през XVIII издига хипотезата, че всички епизоди от така наречените „български войни“ с Муром и Рязан не са били нищо повече от акт на възмездие и принуждаване на Рус към сътрудничество.

И действително – за първи път българите разорили Муром през 1088 г. и това тяхно нападение било предизвикано от бурния ръст на пиратството по реките Ока и Волга, в чиято основа лежали муромските „ушкуйници“ (заб. пр.: новгородски пирати). Едва през 1155 г. (след цели 67 г.) българите повторили нападението си в земите на Муром, навлизайки този път и в Рязанската земя. Тук следва да се отбележи, че Волжска България процъфтявала благодарение на оживената търговия по река Волга, а муромските и рязански пирати били сериозна заплаха за държавата на българите. Опустошавайки пограничните руските княжества българите с действията си заявявали: „Откажете се от пиратството! Каквото и да успеете да заграбите, ние ще дойдем при вас и ще ви го отнемем“.

Наказателните операции действали отрезвяващо на буйните глави, по след това се появявало следващото поколение пирати и това налагало военните походи да се повторят. Затова през 1184 г. българите предприели едно от най-големите нападения в историята срещу покрайните на североизточна Рус. Ето какво пише за това В. Н. Татищев: „Българите Волжски, имайки непрестанна търговия с Бяла Рус, донасяли много и жито, и различни товари, и скъпи вещи, продавайки в градовете руски по Волга и Ока; но русите се събрали множество, тайно по Волга българските търговци грабили, а след това по Волга селата им и градовете разорявали“ (Татищев В. Н. История. Кн. 2, с. 248).

 Писмени уведомления и отричането на руската администрация

Поне в два от петте случая (през 1088 и 1184 гг.) българите писмено уведомявали руските князе за пиратските нападения и се обръщали с молба да се въведе ред по водните пътища на плавателните руски реки. През 1088 г. те „не получили управа“, заради което впоследствие организирали своето нападение. През 1184 г. княз Всеволод III два пъти отхвърлил жалбите на „басурманите“, казвайки, че Рязан и Муром не го слушат и поради това, така да се каже, „управа“ над тях не може да организира и затова няма да преследва разбойниците по Волга. Така че и княз Всеволод Голямото гнездо също носи отговорност за разоряването на Муром от българската войска в края на XII век.

През 1209 г. българите предприели последния си наказателен поход срещу Рязан. Силите, изпратени в поход, били нищожни. Най-вероятно българите искали по-скоро да сплашат рязанци, отколкото действително да организират щурм срещу добре укрепения град. Затова и не се стигнало до обсада, а когато българите спешно започнали отстъпление, след тях тръгнал отряд на тисяцки (бел. пр. военен ръководител на градското опълчение, ръководещ десет стотни) Матвей Андреевич. В жестокия бой край Кадом всички неудачи търсачи на справедливост били напълно избити.

След този последен неуспех българите повече не повторили военните си походи, в опит да принудят Рус към търговско сътрудничество. А освен това в началото на XIII век това вече било ненужно: заради речните пирати взаимноизгодната търговия по Ока и горна Волга рязко се съкратила, а след появата на монголите в източна Европа изобщо престанала.

Превод от руски език за УЧИТЕЛИ БГ: Александър Василев