Всички гробища на множеството български християнски села са унищожени и заличени. ИЛЛЮСТРАЦИЯ БЯЛО МОРЕ

Всички гробища на множеството български християнски села в Одринско, Узункюприйско, Кешанско, Бунархисарско, Лозенградско, Малкотърновско, Визенско, Чаталджанско, Цариградско са унищожени и заличени. Подобна е картината и в Западна Тракия и Егейска Македония, днес в пределите на Гърция. Въпреки че официалната религия в Гърция е християнската, с цел отродяване на местното изконно българско население, се вземат

строги мерки за замяна на родния български език с гръцки. Поради тази причина старите гробища на някогашните български села са унищожени, като надгробията с кирилски или дори с гръцки надписи, в

които са изписани български антропоними, са премахнати. Каменните надгробни плочи са натрошени или са заровени в земята, а на същото място или в съседство е оформено ново гробище с надгробия, чиито надписи са на гръцки език, какъвто е случаят с унищожените гробища на някогашните български християнски села Малък Дервент, Софлийско (Митринов 2015: 64-82), Горно Броди, Сярско (Митринов 2012: 71-78) и др. В република Македония старите български надгробия, особено около църквите, също са унищожени. Но за разлика от гръцките власти, които са премахнали надгробията с кирилски надписи по този начин, в република Македония част от каменните надгробни плочи са наредени от лицевата страна, с надписите нагоре, като плочеста настилка в дворовете на църквите. Така миряните са принудени да стъпват върху тях и да трият изписаното, като следа от българското минало. Такива настелени плочи има в дворовете на двете стари скопски църкви „Св. Димитър” и „Св. Спас”, като днес на малко от тях са останали следи от все още неизтрити стари надписи (Митринов 2015: 64). Несъмнено това е бил един от начините за борба срещу българщината, прилаган от някогашните сръбски власти във Вардарска Македония! Видно е, че унищожението на българските епиграфски паметници, каквито се явяват надгробията от някогашните български гробища на села в Източна Тракия, Западна Тракия и Македония, е било важна стъпка в дебългаризирането на оцелялото след погромите местно изконно българско християнско население. Но докато в Беломорието и Одринско като цяло гробищата на някогашните български християнски села са унищожени и само откъслечни сведения могат да се открият за оцелели по чудо надгробия, има едно място в някогашната столица на Османската империя Истанбул (Цариград), където и днес съществува българско гробище. Това е българското гробище в истанбулския квартал Ферикьой, разположено срещу турски гробищен парк и в непосредствена близост с вече застроен с жилищни сгради район. Теренът на гробището е закупен през 1913 г. Площта му е близо 5 декара.“