https://www.facebook.com/DidiDPhotography/?__cft__[0]=AZUnlyqxvB5FpI76ZINMMoS5KDSbQdyPxwQLqfLxXLLafAJwX5G9HQV7KeBly4GevMrjCe4m5XhmkAV-IxVwbHpB-AcjOVldSY09Ob9DEF3v9gWv4iS3Kp0SrwXRHmUujVzwOw5sfXmgRCQK1OCzVrJo&__tn__=kC%2CP-R
Самуиловата крепост се намира на десния бряг на река Струмешница, в китните поли на Беласица.
Крепостта е построена върху древни славянски и тракийски селища и целта й е била да отбранява цялата котловина. Самуиловата крепост остава завинаги в историческите анали като мястото, където се е разиграла една от най – жестоките трагедии в българската история.
През 1014 г. византийският император Василий II разгромява българските войски на цар Самуил и взима в плен 14 000 български войници. В противоречие с християнската доктрина, според която пленените християни трябва да бъдат освобождавани след края на войната, византийският император потъпква това военно правило – ослепява пленената българска войска и на всеки сто души оставя по един водач, който да ги съпроводи до дома. Цар Самуил успява да се спаси в тази битка, но при гледката на хилядите слепци, завръщащи се у дома, сърцето му не издържа и на 6 октомври 1014 г. великият владетел издъхва. Византийският император е записан в историческите хроники като Василий II Българоубиец.
В полето, загърнато в сняг, там далеч,
чак поглед дето достига,
от глухия стан до смъглени гори,
извива се черна верига —
люлей се, примъква се бавно насам,
и стон до небето се дига.
Могъщия цар, пребледнял като смин,
към тъмната граница южна
се взря и със закана издигна ръка
и нещо нечуто прошушна —
но в миг залюлян, полетя настрана
и наземе възнак се люшна…
Притекоха се воеводи завчас —
но царят веч мъртъв лежеше:
по хладни му устни, червена тъсма,
кръв топла се излек струеше…
А грозно войнишкият стон надалеч
кат песен надгробна ехтеше.
Из „Цар Самуил“ / Пенчо Славейков
