Димитър Наумов (12 април 1851 – 23 юни 1884)

Димитър Наумов е роден на 12 април 1851 г. в Стара Загора в семейство с патриотични и напредничави традиции. Майка му е от известен старозагорски род, сестра на Мария Хаджийоргова. Неин брат е старозагорецът Иван Хаджидимитров (Гарибалдето) – революционер, член на Централния революционен комитет и председател на Търновския революционен комитет. Бащата е енергичен, заможен търговец на бакър (мед) от Битолско. Родната му къща се е намирала в централната част на града, в началото на ул. „Граф Игнатиев“, от лявата страна, в съседство с къщата на Васил Тошев. Димитър Наумов завършва Старозагорското петокласно училище. От своите съученици (един от тях е Атанас Трифонов Илиев) Димитър Наумов е описван като много буден младеж, с изключителна памет. Например още в старозагорското училище той знае наизуст цели страници от „Горски пътник“ на Раковски и дълги епични песни от сборника на Братя Миладинови. С особен интерес изучава география и история. През учебната 1868 г. Димитър Наумов продължава учението си в Робърт Колеж. Това е обусловено и от факта, че търговската фирма на фамилията поддържа контакти с Цариград.

През учебната 1869/70 г. Димитър Наумов започва учение в чешкия град Табор, в известното тогава Земеделско училище. Там се запознава и сдружава с Ангел Кънчев. Освен в Чехия, Димитър Наумов изучава земеделие, лесовъдство, други селскостопански и икономически науки в Германия. След завършване на висшето образование през 1873 г. пътува в Италия, Швейцария, Франция и други европейски страни, за да се запознае с живота и стопанската уредба в тях. В Париж се среща със своя съгражданин дипломата Александър Екзарх. Упоритостта и трудолюбието му помагат да овладее почти всички славянски езици, а също френски, английски, турски, гръцки, италиански, немски.

В навечерието на Освободителката война 1877/78 г. се завръща в родния си град и поема уредбата на дядовия си чифлик в с. Шамлии (дн. Горно Ботево). По това време Димитър Наумов се занимава и с обществена дейност. В Освободителната война е преводач в руската армия. Способностите на Наумов са добре оценени от Руското главно командване и след като руските войски влизат в Одрин и се сключва Сан-Стефанското примирие, той е назначен за вице-генерал губернатор на голямата Одринска Губерния. Това е особено полезно за него, защото изучава руското и турско законодателство и се проявява като много добър администратор. Този опит му е необходим за по-късната работа в родния град.

След сключването на Берлинския договор, Димитър Наумов се завръща в Стара Загора и посвещава живота си на обединението и укрепването на българската държавност. По време на изборите през 1879 г., на 7 октомври е избран за народен представител от Старозагорска околия в Областното събрание в Пловдив. Това се първите избори след Освобождението. Наумов е и първи председател на Окръжния съд в Стара Загора. Раздава се храна, която по-късно, с активното съдействие на Димитър Наумов се опрощава с решение на Областното събрание от декември 1879 г. Основен въпрос е бъдещото застрояване на града. След обсъждане се приема идеята на Димитър Наумов Стара Загора да се изгражда по предварителен план. Известен е планът на Либор Байер от 1879 г. Така Стара Загора влиза в историята с изработването и изпълнението на първия регулационен план след Освобождението у нас. И главна заслуга за това имат те, първите строители на Стара Загора – Атанас Илиев, Димитър Наумов, Нестор Марков.

От есента на 1879 г. започва частното строителство в Стара Загора. Постепенно българското управление на града се стабилизира.

За онова време Атанас Илиев пише в своите спомени, издадени през 1926 г.: Голяма хармония владееше между няколкото чиновници в Стара Загора. Префектът Нестор Марков, председателят на съда Димитър Михалев Наумов, околийският лекар д-р Хаканов и аз бяхме неразделни в свободното си време. Ние всички живеехме в турски къщи, разположени в недалечно съседство и постоянно се събирахме вечерно време на разговор, най-вече върху обществените работи.

Проблеми създават живеещите в града турци, които засипват главния управител с оплаквания против новото градско управление. За уреждане на този въпрос голяма роля изиграва създадената смесена комисия. В нея участва Димитър Наумов. До голяма степен с негова помощ и компетентна работа се разрешават споровете.

Умът, енергията, инициативността, знанията на Димитър Наумов са вплетени в решаването на още редица проблеми и въвеждане на новости: ученолюбивото дружество; земеделската каса, изграждане край с. Калитиново на първия паметник на загиналите за Освобождението българи; строителството на двете училищни сгради в Стара Загора – Девическото и Мъжкото; създаването на първото българско земеделско училище в Садово; на техническото училище в Сливен; настоява за изграждане на железница между Пловдив и Бургас; избиран е за градски и окръжен съветник.

В началото на 1883 г. Димитър Наумов, свободен от обществена работа, решава да започне издаването на вестник. Вестник, който да бъде в полза на земеделците, който да им дава знания по земеделските науки. Така и нарича своя вестник „Земледелец” – вестник за земеделието въобще, народната икономия и самоуправа. Първият брой излиза на 1 февруари 1883 г. Вестникът просъществува до лятото на 1885 г. Една година след смъртта на Димитър Наумов издаването продължава брат му Паун. Тежка загуба за старозагорци, близки роднини, приятели и съратници е смъртта на Димитър Наумов. Много малко е известно за семейството на Димитър Наумов. Информация получаваме от публикация след смъртта му във в. Земледелец. Там се споменава съпругата му Василка и двете му малки деца, момичета. А от книгата на Пеню Вълчанов разбираме, че малко след него е починала и съпругата му. Умен, интелигентен, деен, с неспокоен дух – такъв е той в паметта им. Стотици хора се събират, за да се простят с него. Пловдивският вестник „Марица“ пише, че на погребението му са присъствали 12 хил. души. Димитър Наумов е погребан в двора на църквата „Св. Димитър“, където е поставен и паметник. И в по-късните години благодарността на населението намира израз в много чествания на годишнини от рождението и смъртта му, в издаваните книги и статии, в именуване на улица, в паметника, построен по настояване на старозагорци.