Професор Асен Кантарджиев – син на бележития български генерал Тодор Кантарджиев, освободителят на Добрич през 1916 г. и защитникът на Охрид през 1917-1918г.
Роден е в Самоков на 21.09.1898г. На 15 години Асен е доброволец в Македоно-Одринското опълчение, с кое участва в Балканската война. Завършва Школата за запасни офицери (ШЗО) и участва като доброволец през Първата световна война. Край р. Арда получава първите си военни отличия и 2 пъти е произвеждан в по-висок чин за бойни умения. Кавалер е на 4 военни ордена „За храброст“. В края на войната е курсист в авиацията. Пише военни трудове, автор е на техническия правилник за войската.
Асен Кантарджиев е всестранно развита личност. Той следва право в Софийския университет и индустриална химия в Шарлотенбург, Германия. Завършва агрономство в Бон, Германия. След завръщането си в страната преподава в Агрономическия факултет на СУ. От 1926г. до 1928 г. е с Рокфелерова стипендия в САЩ, след това специализира в Кил, Германия, и в Либфелд-Берн, Швейцария.
През 1928 става доцент в СУ, а през 1931 г.- редовен професор, като едновременно е и декан на Агрономическия факултет (1932-1933). Способен и талантлив учен, известен с разработките и приносите си към проблемите на киселото мляко. Списъкът на отпечатаните му трудове е впечатляващ. Той е автор на 17 книги и повече от 30 научни публикации, последната известна е от 1954 г. в Канада. Някои от тях са преведени в Южна Америка след 1950 г.
Проф. Асен Кантарджиев има трайни и задълбочени интереси в областта на историята, литературата, правото, военните науки и музиката. Именно като председател на реномирания хор „Гусла“ той се прочува с публичната плесница, която удря на шпионина и национален предател от БЗНС “Пладне“ Коста Тодоров – сръбски и френски агент по време на многолюдна вечеря при гостуването на хора в Белград.
Проф. Асен Кантарджиев е главен идеолог на Р.Н.Б. („Ратници за напредъка на Българщината“), основан през 1936 г. За ратническата си дейност той е задържан над 200 пъти, няколко пъти обискиран и 4 пъти съден. През април 1939 г. Р.Н.Б. е разтурен, а професорът е интерниран в Котел. Отново е интерниран през 1943г. до пролетта на 1944г.
Проф. Асен Кантарджиев напуска България в навечерието на преврата на 9.09. 1944 г. с неколцина свои последователи. Установява се временно във Виена и става министър на вътрешните работи в Националното правителство в изгнание, водено от проф. Александър Цанков. Според някои сведения проф. Асен Кантарджиев има присъди от “Народния съд“ във Варна, Бургас и София.
“Националното правителство“ престава да функционира през март 1945 г. При престоя си в Бад Гастайн (край Залцбург, Австрия), където през юни 1945г. са се намирали повечето членове на ,,Националното правителство“, професорът се разболява сериозно и се налага да му се извърши операция по спешност. Диагнозата е перфориран апендицит с инфекция (перитонит). Тя е сполучлива, но възстановяването на болния е трудно. Главно пак с усилията на Аспарух Николов, проф. Асен Кантарджиев и Антон Чипев („Тодоров и син“) успяват да се установят във Фюрт, предградие на Нюрнберг, където се намира един от най-големите заводи за млечни произведения в Германия. Там проф. Асен Кантарджиев постепенно си създава професионална база в лабораториите на B.M.V. (Bayerische Milch Versorgung GmbH) и намира постоянна и подходяща работа. Това му позволява като висококвалифициран учен и специалист в професията си да бъде одобрен за емигриране в САЩ, където заминава в края на 1949 г. заедно с още непълнолетния си син Стефан (роден на 15.04.1929г.). В САЩ е от 1949 г. до 1950г. След това живее в Канада до 1953г., и отново се завръща в САЩ. Получава американско гражданство през 1959 г. Умира в САЩ на 24.01.1981г.
Янко Гочев
