Доц. Момчил Дойчев

Уважаеми гражданки и граждани, драги зрители: Спите ли?
Народът ви избра в парламента да управлявате кризата, а не да правите нови избори.

В политическата теория има едно важно, но подценявано понятие – инептокрация (от ineptus (лат.) – негоден) – власт на неподходящите, неопитните, некадърните, наивните, безпомощните, глупавите. С една дума – власт на негодните да управляват.

Според въвелия този термин френски писател Jean d’Ormesson това е система на управление, в която най-малко подготвените да управляват са избрани от най-малко подготвените да се трудят и произвеждат. В същото време тези, които са най-малко подготвени да осигурят препитанието си, са възнаградени с блага и услуги, платени с наложените данъци върху работата и богатството на все по-малкото производители, и всичко това е подбудено от леви популисти и демагози, които проповядват теории, за които знаят, че са провалени, там където са били приложени на хора, за които знаят, че са

политически дебили и идиоти

Една от основните причини за установяване на инептокрация е настъплението на популизма. Негова основна характеристика е, че отрича всичко, но не предлага нищо, или това което предлага е ирационално, глупаво или и двете заедно.

Популизмът не е нито ляв, нито десен, но от крайно ляво до крайно дясно започнаха да се предлагат радикални популистки решения за „усъвършенстване“ и „подобрение“, или най-често за „смяна на политическия модел“, или даже „смяна на системата“, които водеха в противоположна на демокрацията посока – т.е. водеха и водят към див авторитаризъм и диктатура на неизбран от никого елит. Отляво се предлагаше радикално задълбочаване на демокрацията чрез превръщането й от либерална в социална, от представителна в пряка, от формална във „фактическа“. Вместо равенство пред закона, отляво ни предлагат имуществена уравниловка като по-справедлива, независимо от приноса на всеки, от това доколко се труди и труди ли се изобщо. Това „хваща дикиш“, защото развитието на технологиите позволява все повече все по-малко хора да са в реалното производство и да произвеждат блага, за сметка на сферата на услугите. Социалната капиталистическа държава на Запад позволява да издържа все по-голям слой социално слаби, безработни, пенсионери, имигранти, бежанци и пр., чийто принос към общото благо ставаше все по-минимален. Това съответно породи не социална справедливост, а точно обратното.

Реакцията на това отдясно бе еднозначно негативна и не по-малко крайна – не „социална“, а „национална“,

консервативна и нелиберална демокрация, 

не равенство в бедността и безправието, което предлагат левичарите, а елитарен модел на „здрава ръка“, която ще възстанови справедливостта, нарушена от левите демагози и популисти с тяхната защита на непроизводителните слоеве. Този радикален крайнодесен популизъм има една обща точка с крайно левия популизъм – и двата са антидемократични и водят до авторитарна диктатура.

Защото, както гениално бе казал големият сатирик на тоталитарния ХХ-ти век Станислав Йежи Лец: „Неграмотните са принудени да диктуват“.

Да се върнем у нас. Изборите свършиха и вместо да чуем от новоизбраните политически лидери какво ще свършат в тази ситуация и как ще сформират ново правителство, чуваме най-вече как нищо не можело да се направи в тази „патова ситуация“, а вчерашни идеолози на статуквото изведнъж станаха идеолози на промяната и започнаха припряно да призовават за „бърза процедура“ и нови избори посред лято. Чува се, че хора на президента упорито сондират хора от „партиите на протеста“ дали бързо да не му се даде възможност да претупа конституционните си задължения да раздава мандати за съставяне на правителство, които бързо да се връщат и така да се стигне до разпускане на новия парламент, и обявяване на нова дата за избори. Така президентът с година закъснение ще изпълни детската си мечта – да назначи свое служебно правителство, което със сигурност ще ни оправи.

Уважаеми гражданки и граждани, драги зрители: Спите ли?

Изборите минаха и трябваше да легитимират демокрацията. Затова питам – те некомпетентността ли легитимираха? Народът в почти цялата си пъстрота е представен в новия парламент. Над 3 милиона българи, с риск за здравето си ентусиазирано се редяха на опашки и гласуваха. Защо? За да ни кажете сега, че „нищо не може да се направи“, че не може да се разберете и да съставите правителство?

Ами тогава

признайте си, че сте негодни да управлявате

и след като виждате изхода само в нови избори, изобщо не се явявайте на тях!

Нови избори ще делегитимират още повече крехката ни фасадна демокрация, обсадена от олигарси, клептократи и инептократи. Те няма да имат по-различен резултат от сегашните, току-що проведени избори – впрочем, те ще имат по-лош резултат – в парламента може да влязат не 6, а 8 партии. Тогава по-лесно ли ще се разберете?

Дали ще намерите, бай да уей, нови хора, желаещи да станат членове на СИК, както и застъпници, които пак да висят без сън 3-4 дни, за да си предадат протоколите? Кой ще ви проведе новите избори?

И смятате ли, че хората пак ще излязат ентусиазирано да гласуват за вас посред лято, за да ви направят кефа? Умората от политическото безхаберие е по-страшна от всяка друга умора.

Намираме се в ситуация на безпрецедентни здравна и икономическа криза, на период, в който ще се вземат на европейско равнище съдбоносни за България решения!

Уважаеми граждани и зрители! Има ли такъв народ, който глупаво да си пропилява времето в безкрайни избори, вместо да работи за бъдещето си?

Посланието на президента и някои партии, че сега ще се надхитряме няколко месеца, за да изчакаме да излезе точно този пасианс, който ни е най-изгоден, няма да бъде простено.

Едно е сигурно: едни нови избори ще донесат разочарование, умора, по-ниска активност, отчаяние от пандемията и още по-голямо изостряне на популизма, както и засилване на купения, контролиран вот и корупцията, и ще доведат до още по-силна и неотговорна власт на негодните да управляват.

Уважаеми граждани, не бъдете само зрители.