МИСТЕРИОЗНАТА МЕРСИЯ МАКДЕРМОТ е англичанка, която от 1963 до 1989 г. (с малки прекъсвания) се подвизава в България като учителка в Английската гимназия в София и гост-преподавател в Софийския университет. В България името й нашумя като автор на три биографични книги – „Апостолът на свободата” за Васил Левски, „Свобода или смърт” за Гоце Делчев, „За свобода и съвършенство” за Яне Сандански. Тези книги бяха превъзнасяни от комунистическата пропаганда; авторката получи правителствени награди, избрана бе за чуждестранен член на БАН (1987) и доктор хонорис кауза на СУ „Св. Климент Охридски”(2007).
Най-авторитетните български историци оценяват трудовете на Мерсия Макдермот като научно-популярно четиво, а на средностатистическия българин му бе внушено, че е голяма чест за страната, че една англичанка прави достояние на англоезичния читател подвига на трима велики български революционери.
Ако апостолът на свободата Васил Левски и продължителят на неговото дело в Македония Гоце Делчев са наистина великани на българската революция и българския дух, несъизмерим с тяхната величина в нашата история е Яне Сандански. Той е един амбициозен околийски войвода, чиито претенци за лидерство в македонското революционно движение не съответстват на интелектуалните му възможности, а моралът му на човек и борец го води към действия, които нанасят непоправими вреди в усилията на македонските българи за национална и духовна свобода. Неговите ламтежи за власт и богатства го превръщат в удобно оръдие в услуга на сръбските, руските и турските интереси. Защо именно към тази личност е била ориентирана в творческите си търсения от българските си приятели „писателката-историчка” Мерсия Макдермот? Отговорът е: Защото чрез личността и дейността на Яне Сандански Българската комунистическа партия твърде умело „аргументира” предателската си политика по Македонския въпрос, изпълнявайки директивите на Коминтерна и кремълските вождове. „За написването на тази книга (”За свобода и съвършенство. Биография на Яне Сандански” – б.а.) – пише Стоян Бояджиев, председател на ВМРО (1997) – на английската комунистка Мерсия Макдермот бе оказвана тотална помощ от официалните служби и историците-марксисти в страната… Оказана бе също така помощ и от Скопие. На нейно разположение бе предоставен персоналът на 20 библиотеки. Тя имаше достъп до държавния, партийния и военния архиви, до музеи, читалища… Включен бе целият пропаганден апарат на БКП с цел да се обоготвори един околийски войвода на ВМОРО, впоследствие функционер на Организацията, и се издигне като национален герой, от какъвто властващата партия е чувствала голяма нужда. Особено ценен е бил за провеждане на политиката на федериране с Югославия и за възхвала на идеите на федерализма… По този начин в съзнанието на по-младите поколения се изграждаше митът за един български революционер, прогресивен политически, който се бори за свободата на поробените българи в Македония, а личният му живот е борба за свобода и съвършенство…” На твърдението на Мерсия Макдермот, че „Яне не остави нито пари, нито имущество; човекът, през чиито ръце бяха минали хиляди жълтици, умрял като бедняк”, Стоян Бояджиев отговаря: „Това измислено и неотговарящо на истината твърдение е плод на желанието на Мерсия Макдермот на всяка цена да увенчае образа на един революционер, облагороден от марксистката идеология, и по този начин да бъде възвеличан до степента на национален герой. И така „полуграмотният” Яне Сандански е представен на българския читател като образец на обществен деец… След смъртта си Яне Сандански, по направен опис на Мелнишкото общинско управление, е оставил следното имущество: 1. 30 000 оки вино; 2. 9000 оки ракия; 3. Тютюни в складовете му – за 300 000 лв тогавашни пари (20 000 000 лв по курса от април 1996 г.). Получил е от турското правителство 2000 турски златни лири за построяването на Роженската църква. Получава големи доходи от експлоатацията на минералните бани в Марикостиново. 50 турски златни лири е месечната му издръжка от турската власт след 1908 г.”
С нареденото убийство на видните дейци на македонската революционна борба Борис Сарафов и Иван Гарванов, борещият се за „свобода и съвършенство” Яне Сандански дава началото на братоубийствата в движението. Неговата деятелност ражда сепаратизъм, известен като македонизъм, който дава отровните си плодове и днес. Скопската историаграфия го възприема като „ранен македонист и борец за независима Македония като държава на етническите македонци…”.
Освен, че си бе изволювала уютно място в сърцата на властниците от най-високо партийно и държавно ниво, чрез пропагандната машина бе внушено на българите, че Мерсия Макдермот е дори по-голяма българка от всички нас. Има сигнали, че нейното присъствие в родината ни има и други измерения. На 22.12.2011 г. проф. Янко Янков от БАН в своя блог е написал: „През януари 2001 г. Гордън Лорън депозира в парламента (а Великобритания – б.а.) папка, озаглавена „Досието Марков”. Той (бивш преподавател (1980 – 1982) в Английската гимназия в София) сензационно обявява, че идеята за убийството на Георги Марков принадлежи на британските тайни служби Ми-6 и че предложението е направено от Мерсия Макдермот, която е била двоен агент, като е работила за Ми-6 и за КГБ (включително и за българскота ДС, и по-точно в контраразузнаването, където е имала агентурен псевдоним „Хектор”). Според него, по указание на Ми-6 тя ловко е използвала познанството си с члена па Политбюро Александър Лилов и му е внушила, че Георги Марков трябва да бъде убит… По този начин Ми-6, които са били заинтересовани от убийството, всъщност са постъпили в съответствие с вековните традиции, според които е необходимо именно врагът да бъде мотивиран да свърши своята работа, от което ти имаш полза. Той подчертава, че през 1988 г. Мерсия Макдермот е била разконспирирана от работещия за СССР агент-предател Одрич Еймс, но тя останала още известно време в България, като част от операция за прикриване на следите, след което напуснала страната… Гордън Лорън се обосновава (за твърденията си – б.а.), като сочи, че през 1991 г. българските тайни служби са били предоставили за излъчване по БНТ документални материали, съгласно които по време на социалистическата власт са били наградени с високи български отличия двама британци, имащи заслуги за операциите на ДС и по-специално за убийството на Георги Марков, и това са агент „Хектор” (Мерсия Макдермот), наградена с орден „Кирил и Методий”, втора степен, и агент „Атлас” – с орден „Червено знаме на труда”, като причината за награждането е била посочена като тайна, а в „Държавен вестник” не е имало съобщение за указите…”
