Седем хиляди сто четиридесет и четирима евреи от Вардарската Бановина на Югославия (тогава в) Окупационната зона под командването на Генерал Лер са събрани на днешния ден (11 март) преди 76 години в скопския Тютюнев монопол и оттам са натоварени на вагони за концлагера Треблинка, където са убити. В депортацията на евреите участвали представители на всички войски в Окупационната зона – германски, италиански и български.

Нареждането на Берлин е изпълнено от Щаба на Армия Югоизток, който се намирал под командата на генерал Лер. По-късно, през 1947 г. той е осъден и разстрелян от югославските власти. Лер е един от тримата генерали от Австрийската армия, получили високи позиции във Вермахта. Саша (както наричали Александър Лер) е по баща протестант, а по майка православен християнин. Говорел на немски, на сръбски, на влашки, на унгарски и на руски. Бил е далечен роднина на Мира Маркович, по линия на  майка си, етническа влахиня от Пожаревац. Завършил е средно училище в Панчево (до 1918 г. Австро-Унгария, днес Войводина, Сърбия). Процесът срещу него се водел на сръбски език. Бил е приятел на Херберт фон Караян, който по времето на Холокоста командвал депортирането на евреите от Щип и Велес.

Димитър Чкатров е спасил десетки евреи благодарение на връзките си с българската полиция. Някои от тях били скрити, а други свалени от влака на гара Буяновац (Южна Сърбия, тогава администриран от България).  По-късно един от спасените разказва тази история пред израелския Кнесет. В историята на евреите Димитър Чкатров е светъл образ, а в нашата история е представян в негативна светлина като сътрудник на фашистите и на българите.

Чкатров е прототип на Димитър във филма „Третото полувреме“, където филмовият герой се самоубива, което не отговаря на историческата истина. (Във филма Димитър е представен като наивен българофил, който осъзнава грешката си и се самоубива. В действителност, по време на процеса срещу него през 1945 г. Чкатров не отрича, че се е борил за българското население в Македония. Съдът на комунистическа Югославия го осъжда на смърт и той е разстрелян – екип Приоритети.)

Чкатроски завършва своя коментар с обяснението, че Чкатров не му е близък роднина, но изпитва болка заради трагичната му съдба и липсата на признание.

„Това е един малък принос към нашата история“,

завършва Чкатроски.